Лира Литературно-рекламна Агенция
Преводачите получиха наградите си
Съюзът на преводачите по традиция ги връчва на празника на Йероним Блажени, който е и патрон на гилдията. Обикновено са в различни категории, като посочват преводи, които изпъкват над останалите. Всяка година у нас излизат хиляди преводни заглавия, така че да се отсее най-стойностното е изключително сложна задача. Но това са те – имената, които превръщат занаята на преводача в изкуство.
Ето няколко превода, които спокойно може да обявим за най-добрите на годината
Джейсън Гордън Фарел е британец, който донякъде се повлиява и от стила на Камю или Сартр. Наред с това пише чудесно и исторически романи. „Обсадата на Кришнапур“ е точно такъв – книгата стъпва върху действителни събития и пресъздава няколкомесечната обсада на Лъкнау в Индия. Авторът получава и „Букър“ за романа си. Цялото това изобилие от историчност е чудесно пресъздадено на български от Владимир Молев – за работата си той получи и специална награда за изключително високи постижения от Съюза на преводачите в България.
Мелиса да Коста публикува първите си книги на самиздатски платформи – така е открита и нейната „Цялата небесна синева“, в която представя историята на 26-годишния Емил, чийто живот е към края си заради Алцхаймер. Невероятно красивата история отваря вратите пред Мелиса и в следващите години тя публикува още няколко изключително успешни романа. Днес тя е най-четеният автор във Франция.
Специфичният ѝ стил е пресъздаден изключително близко и на български от Красимир Петров – неговият превод на „Цялата небесна синева“ запазва специфичното протичане на времето, самият той борави умело с лексикалните нюанси във френския и българския – заради всичко това получи и награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература от Съюза на преводачите.
София Сеговия е от далечно Мексико – журналистка по професия, тя мечтае за попрището на писателка. Успява да пробие с „Шепотът на пчелите“, която вече има повече от 20 превода. Романът е наричан „бижу на магическия релизъм“, като страниците му предлагат история, трагедия, но също спасение и най-вече магия.
Действието в книгата се развива на фона на Мексиканската революция, но въпреки испанския грип, въпреки всички болезнени ситуации, от нея ухае на лавандула и мед. Ухае всъщност и преводът – културно-политическият дух на времето е пресъздаден адекватно на български, като поезията в текста и оригиналните похвати присъстват на всяка страница. За труда си по „Шепотът на пчелите“ Рада Ганкова получи наградата за ярки постижения в областта на превода на художествена литература от Съюза на преводачите в България.
Ласло Фьолдени е световноизвестен унгарски есеист, който е носител и на редица награди. „Меланхолията“ е посветена именно на това човешко състояние, което според речника е неточно определен вид депресия. Фьолдени се връща назад във времето и проследява раждането на термина и присъствието му в литературата, изобразителното изкуство, философията. Специализираният културологичен текст звучи чудесно и на български благодарение на таланта и усилията на Светла Кьосева. За „Меланхолията“ тя получи наградата за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика от Съюза на преводачите.
Шърли Джаксън е американска поетеса, която пише с удоволствие трилъри и дори хоръри. „Лотарията“ излиза, когато е на 30 и предизвиква широка дискусия. Разказът дори е филмиран няколко пъти, а на сюжета се възхищава например един Стивън Кинг. „Лотарията и други разкази“ е всъщност единственият сборник, който Джаксън издава приживе, но той е достатъчен името ѝ да бъде добавено към американските класици на миналия век. Явно писанията ѝ са по вкуса на Светлана Комогорова-Комата, която умело пресъздава съчетанието от всекидневна баналност с жестокост и ужас, както се казва в мотивите за това да получи награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература от Съюза на преводачите в България.
Майкъл Едуардс е поет и философ, богослов. Интересното е, че пише поезията си на английски, а философско-религиозните си книги – на френски. Точно тази подсказва „как да чуем Библията“ – поне това е подзаглавието на самия Едуардс. Авторът търси отговори на въпроси като този кой е Бог и какво е да живееш като християнин. Основа на цялата книга е разбира се, Библията. Преводът съответства на съдържанието и духа на текста с цялата му културна импозантност, казват от Съюза на преводачите – това е доводът Тони Николов в ролята си на преводач да получи и специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на хуманитаристика.
Заслужено признание за труда на преводачите са тези награди, пък и читателите така имат възможността да се ориентират по-лесно в морето от литература и да се насладят на майсторски преведени творби
