Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят я спечели за своя сборник с разкази „Имена под снега“
Иван Станков получава наградата си „заради носталгичната проницателност към отлитащото време“, както обоснова решението си жури в състав проф. Алберт Бенбасат – председател, и членове Яница Радева, Пепа Витанова, Кирил Кадийски и Бойко Ламбовски. Същият състав през миналата година присъди наградата на проф. Боян Биолчев за романа му „Преселението“.
Бронзовият орел, дело на скулптура Евгений Кузманов, се връчва за 19-а поредна година и по традиция е съпътстван от тържествена церемония, но този път създалата се пандемична обстановка не позволи голямо тържество, а скромно събитие в софийската книжарница „Хеликон Витоша“, на което бяха раздадени грамотите на 12 номинирани автори от 2020-а. Заедно с „Орлето на Хеликон“ бе връчена и другата престижна награда – „Цветето на Хеликон“, по регламент за най-продавано заглавие от номинациите на 2019-а. Негова носителка стана Теодора Димова с романа си „Поразените“.
Пандемията ограничи родните издатели и затрудни разпространението на новите книги
Проф. Алберт Бенбасат подчерта значително по-малкото количество книги, което журито е трябвало да разгледа, за разлика от предишни години. „Пандемията ограничи родните издатели и затрудни разпространението на новите книги – каза още Бенбасат. – Този факт обаче се отрази позитивно върху литературното качество.“ Председателят на журито увери присъстващите, че никоя от издадените книги не е оставена без внимание, независимо че при някои заглавия бързо проличавало, че силата на автора не е в художествената проза. Той разясни начина на работа на своите колеги, които обсъждат номинациите на всеки три месеца с аргументиран подбор от три имена, плюс една-две „резерви“, т.е. също заслужаващи висока оценка книги. Окончателният избор се прави след професионални литературни дебати. Проф. Бенбасат наблегна на това, за да разсее всякакви спекулации относно личните пристрастия на който и да било от членовете на журито. „Когато се дава литературна награда, още повече „Хеликон“, винаги има недоволни – допълни той. – В подобни случаи обикновено го отнася журито, нерядко и награденият писател. „Как така, провикват се едни автори, не ме номинират, след като моята книга се продава многохилядно, търсят я читателите, значи тия от журито нищо не разбират, или по-лошо – толерират си свои хора, сметки си правят?“ Ще си позволя да вметна, че „бестселър“ е търговско понятие, означаващо най-продаван, но не е мерило за литературна стойност. Класациите на бестселъри се правят от търговците, не от литературните познавачи. Ако едното и другото се случи да съвпаднат, още по-добре, ала за съжаление това не става винаги. Има и любители на заговори, огласители на сензационни разкрития, които прозират конспирации, закодирани под едно или друго име на писател versus журиращ. Макар че историята и съвременността гъмжат от примери в тази посока, ще ме прощавате, но ние не сме от тая порода!“ Проф. Бенбасат не пропусна да благодари на книжарите от „Хеликон Витоша“, които търпеливо и усмихнато осигурявали книгите, и на учредителите на наградата – семейство Гинка и Данчо Панайотови.
Ето и мотивите за връчването на „Орлето на Хеликон“ на писателя проф. Иван Станков, избран с пълно единодушие. „В книгата „Имена под снега“ няма патос, няма словесни украшения, нито характерното за мнозина днешни автори многословие, всичко е премерено, овладяно е с виртуозно, дори „музикално“ майсторство. Тук има много човешкост, има съпротива срещу затрупването на паметта под снега на безразличието и забравата. От своя страна, тази съпротива е проектирана на фона на един висок носталгичен апотеоз, който авторът постига при вглеждането в нашите човешки загуби.“
Надеждата е един ден на раменете ни да се качат по-добрите от нас
Самият Иван Станков в своя премерен и лаконичен стил благодари за високата оценка и за честта да бъде носител на награда „Хеликон„. Свикнал да бъде зад катедрата пред своите студенти, професорът по история на българската литература от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ каза, че макар често наградите да са щастливо стечение на субективни причини, тази награда е мерило и за младите творци, защото ги насърчава. „Надеждата е един ден на раменете ни да се качат по-добрите от нас„, допълни той.
Теодора Димова, която спечели с романа си „Поразените“ „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга от номинираните през 2019-а, също не бе многословна. Писателката благодари на читателите, до които е достигнала нейната книга, защото това е била целта ѝ – колкото може повече хора да видят един тъмен и неосветен период от българската история.
