Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата ѝ ни води на много интересни места
„Италия – вечната приказка“ се опира на любовта на Михаела и към страната, и към езика. Сигурно затова от нея дъха на още неизживяно приключение, в което ни се иска да попаднем веднага!
Самата авторка завършва Италианска филология в Софийския университет, но интересът ѝ към една от най-туристическите страни на света е отпреди това. Сега има щастието да пътува често, та да открива нови места, легенди или пък хора, които пълнят сърцето ѝ. Точно на такива истории е богата и „Италия – вечната приказка“.
Разгръщаме сега книгата заедно с нейната авторка – и потъваме във всичко онова, което прави това кътче от света ни неповторимо
– Здравейте, Михаела, ако сега бяхме в Италия, къде би Ви се искало да направим това интервю?
– Здравейте и Ви благодаря за интереса към „Италия – вечната приказка“! Ако днес трябваше да проведем интервюто на италианска територия, със сигурност щях да си избера Неми – едно малко и китно бижу, което се намира недалеч от Рим. Убедена съм, че гледката към езерото Неми, където някога са били открити отдавна потъналите и забравени кораби на Калигула, уханието на ягодите, което можем да усетим на всеки ъгъл под формата на десерти, напитки и дори бира, както и легендите около създаването на градчето, биха допринесли за още много интересни теми на разговор.
– Преброихме поне 10 книги за Италия в книжарницата. С какво мислите, че е по-различна Вашата?
– Смятам, че „Италия – вечната приказка“ е уникална с това, че събира не просто интересни факти за Италия, много от които неизвестни дори на самите италианци, а и мои лични наблюдения като италианист, преподавател и човек, който многократно е пътувал и продължава да пътува до Италия. В книгата ще намерите различни интересни истории за хора, места, всевъзможни легенди и забавни лични преживявания (някои можете да видите чрез специалния QR код в началото на книгата). Малка част от тях са историята за папата, който е обичал да псува; за италианския готвач, който създава лазаня в тубичка от паста за зъби; за италианеца, който си построява остров; за италианската бира, направена от затворниците в Милано, за шоколадa, създаден специално за незрящи хора, и други. Също така ще можете да научите любопитни факти за италианския език – например какво общо имат целувките с лимоните или какво означава на италиански изразът „потя се като българска крава“.
– Всъщност, пишейки книгата, поставихте ли си за цел да събирате информация, или разчитате на изживяното, на емоцията по Италия, която носите в себе си?
– За мен Италия е непрекъснат обект на изследване и част от живота ми. Винаги ми е било интересно да разбера как мислят италианците, да анализирам езика им, ежедневието им и защо Италия е такъв магнит за всички нас. Освен това имам и една друга моя лична страст – където и да пътувам, имам навика да проверявам не само какви са задължителните забележителности, но и легендите, скритите места, неизвестните факти. Защото макар и да си мислим, че знаем всичко за Италия, това определено не е така. Книгата е продукт именно на това – всичките ми събрани интересни записки, част от които през годините публикувах в блог, и лични преживявания, наблюдения и впечатления.
– А защо според Вас Италия е такъв „евъргрийн“ – винаги желана, винаги обичана…
– Отговорът на този въпрос определено няма как да бъде кратък и именно на него се опитвам да дам отговор и в „Италия – вечната приказка“. Личното ми мнение е, че италианците много добре осъзнават къде е силната им страна и полагат всекидневни усилия, за да поддържат своя имидж – китните малки улички, целите осеяни с цветя, пъстри рисунки, малки и закачливи табелки; тяхната експресивност в общуването, дължаща се на мелодичния език, но и задължителното жестикулиране; италианска кухня, мода, история. Или казано накратко – италианците са наистина умели разказвачи на приказки и знаят как да ви отведат на едно незабравимо пътешествие чрез всички сетива, да ви омаят и да успеят да ви накарат да нямате търпение отново да се завърнете там.
– Има един мит, че италианският език е лесен за научаване… Вие работите професионално с него, така че може да оборите това… или да го потвърдите.
– Да, определено всеобщото мнение е такова. Преподавах известно време италиански език на възрастни и винаги курсистите идваха убедени, че ще проговорят за изключително кратко време. Моята учителка казваше винаги: „Добре, ще кажеш каквото искаш… А когато ти отговорят?“. Много думи от италианския език познаваме всички, той е много мелодичен, красив, но определено не е лесен поради няколко причини – има доста времена, неправилни глаголи, предлози и синоними, които не винаги са точно синоними. Затова и той е толкова интересен.
– Наскоро позната – също писателка като Вас, изрази убеждение, че книгите на Дан Браун са най-добрият пътеводител например за Рим. Как Ви се струва това?
– Една от причините да съм прочела абсолютно всички книги на Дан Браун, признавам си, е именно, че действието на немалко от тях се развива в Италия. Другата причина, поради която много го харесвам, е че той, също като мен, разкрива и някои по-непознати факти и любопитни истории, свързани с Италия. Рим обаче, по мое лично мнение, е необятна тема. Наскоро например един приятел италианец ми разказа нещо любопитно – има една улица, в дъното на която се вижда купола на базиликата „Свети Петър“, но с обратна перспектива. Ако вървиш по нея, куполът вместо да се приближава, се отдалечава.
– Споменахме Рим, добавяме Тоскана или пък Флоренция, Венеция, Сицилия… какво пропускаме от Италия, коя е тайната за нея, която разкривате и в книгата?
– Първата глава в „Италия – вечната приказка“ е посветена на Сицилия. В нея разказвам малко повече за тази италианска област, с какво е по-различна от останалата част на Италия и за италианците, тяхната култура, живот и мислене. Втората глава е посветена на по-малко известните италианци у нас – мечтатели от различни епохи, включително от съвремието, които могат да вдъхновят всеки един от нас и да ни докажат, че дори най-абсурдните мечти могат да бъдат реализирани. Последната, трета глава, разказва за различни италиански градове – за легендите, по-малко известни факти, забележителности, скрити послания и надписи, които само един истински пътешественик може да открие.
„Италия – вечната приказка“ е уникална с това, че събира не просто интересни факти за Италия, много от които неизвестни дори на самите италианци, а и мои лични наблюдения като италианист
– Има ли го момента на пренасищането според Вас, не е ли станала Италия твърде туристическа и как реагират местните на това? Имаше публикации например, че Флоренция е на края на силите си…
– В по-туристическите градове със сигурност понякога може да изпитаме трудност да се насладим на задължителните забележителности поради големия наплив от туристи. Въпреки всичко италианците обичат вниманието и нямат никакво намерение да отстъпват първото място – нещо, за което често говоря в книгата и което ми прави силно впечатление. Италия към момента държи първото място по брой места в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа, като упорито кандидатства и за всевъзможни рекорди в книгата на „Гинес“ – за най дълга пица, най-голям шоколадов бонбон, най-много топки сладолед на една фунийка, най-голямото коледно дърво на езеро и т. н.
– А като кажете, че сте българка, как реагират италианците?
– Първото, което им прави впечатление, е това, че говоря италиански. Италианците, които обичат да пътуват, знаят повече за нашата страна и са я посещавали. Последната ми забавна случка беше отпреди седмица, в едно малко италианско градче – Витербо. След като си оставихме личните карти в хотела, за да ни регистрират, собственикът дойде специално да ми каже, че жена му е българка, колко много му харесва България, колко пъти е бил, къде и т. н. На следващия ден се запознахме със съпругата и се оказа, че не само е българка, но е и от родното градче на майка ми. Италия може да ни изненада винаги, дори когато и където най-малко очакваме!
– Благодарим Ви, че ни разказахте тази приказка – и ще очакваме още истории от Вас!
– Благодаря и аз:)) A presto!
