Лира Литературно-рекламна Агенция
Един полезен и искрен разговор за избора на книги и препоръките за четене
Повод за него е сборника с ревюта на най-разпознаваемия блогър в книжното пространство, от няколко години и заместник главен редактор в изд. „Сиела“ – Христо Блажев
– Здравей, Христо, да започна от съвсем уместната думичка „трябва“, която си използвал в заглавието – „100 книги, които трябва да прочетете“. Поздравления за нея, защото всички на книжното поле знаем колко важен маркетингов подход е това. И че е пожелателен, а не задължителен. Е, със сигурност звучи по-добре от „1000 места, които е добре да видите преди да умрете“ 
Как си избираше книгите, когато не беше „професионален“ читател?
– Ха, за първи път някой одобрява думата „трябва“ в това заглавие, досега само критики чух по тая тема и трябваше да се обяснявам, че е всъщност провокация и цели точно да събуди реакция, защото – както в нашия бранш добре знаем, най-важното е една книга да събуди каква да е реакция, само не безразличие. И сега по въпроса. Преди да вляза в книжния бранш, избирах книгите основно по най-невдъхновяващия начин: финансовия. Бях млад, тъкмо завършил университет, първо бях барман, сетне работех във вестник, парите си бяха кът, така че преимуществено си купувах книги втора ръка от улични сергии или по панаири дебнех по-големи намаления, за да се добера до заглавия, които исках. И класиката, разбира се – събираш си парите и тогава купената книга е много по-ценна.
– Препоръките ти са подредени по хронология на публикуването им в твоя сайт „Книголандия“. В каква посока се промени за тези 14 години, откакто започна да го пишеш, отношението ти към книгите, например нещо вече да те дразни?
– Мисля, че всеки, който хвърля поглед назад, би се ядосвал на някакви свои действия. И аз също, четейки стари текстове, си се ядосвам на младежкия ентусиазъм, на огромната наивна страст, която лъха от някои от тях, но си ги ценя, защото тогава четях книгите с повече лекота и обич. През годините си личи как навлизам в занаята, как започвам да пиша с повече препратки и дълбочина, но, струва ми се, и с повече трезвомислие, което не винаги е позитивно, когато искаш да запалиш хората да прочетат някоя книга, която сам си заобичал. Но не мисля, че човек може да контролира или направлява отношението си към книгите – само може да ги подбира по-внимателно според това, което го влече.
– Как гледаш на новото поколение книжари, което е съвършено различно от своите колеги в последното десетилетие?
– Прекрасни са тези нови книжари – те са избрали професията много по-осмислено, много по-подготвени са на първо място като читатели, а след това и като професионалисти, защото следят в детайли какво излиза и какво се случва с него според читателските търсения. Знам какво им е на главата, за широката публика остава скрит къртовския труд по пренасянето на безброй тежки кашони с книги, особено около празници и лудото пазаруване преди тях, знам и колко трудно е да си винаги на линия за клиентите в добър и лош момент. Харесва ми личното им отношение към книгите – когато нямат ясни указания, те знаят коя книга да сложат по-напред и какво да препоръчат от сърце, не по задължение. А в това е тайната на този магичен занаят, нали? Знаеш ли, винаги съм знаел някъде в мен, че трябваше да стана книжар, по чисто съвпадение се оказах от другата страна, при издателите, но по панаири усещам колко щастие ми носи да препоръчвам книгите, които обичам и да подавам безропотно тези, които не .
– Липсват ми детски книги в твоята подборка, защо така?
– О, да препоръчваш детски книги е най-висшата възможна отговорност, в тази възраст можеш да запалиш любовта у четенето или да я убиеш твърде рано. Затова и не си позволих, нямам опит със съвременните творби за деца, а не желая да съм от хората, които им тикват в ръцете това, което са обичали като деца – нямам представа как биха приели мои любими като „Войната на таралежите“, не бих и рискувал. Но поне две чудесни книги за деца вмъкнах – „Избраните творби на Т. В. Спивет“ на Рийф Ларсън и „Тъмните му материи“ на Филип Пулман, и двете си заслужават споделянето.
– Знам, че част от работата ти е да следиш световните тенденции в книгоиздаването. В крак ли е България с тях, или публиката у нас е по-консервативна и пазара е малък?
– Моето мнение, че и убеждение, е, че сме абсолютно в крак със света – никога не е имало такъв широк диапазон на издавани заглавия у нас. От комерса – големите трилъри и любовни романи (как без тях!) до най-титулуваните световни романи, обиращи авторитетни призове; от огромно количество дебютиращи или тепърва трупащи публика български автори до творби от всички утвърдени имена в нашата литерататура. И да не забравяме солидните нехудожествени заглавия, които са така нужни на общество като нашето, което охотно залита към всякакви псевдонауки и фалшиви новини. Пазарът ни е малък само относително – в много европейски държави с по-голямо население от нашето тиражите са сходни, така че мога да кажа, че българинът чете, и само ние избираме дали да акцентираме на негативната страна на някоя статистика, или да видим устойчивия ръст в положителните тенденции в последните десетина години.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
