Тенденцията обаче е негативна
По 24 май по традиция преброяваме четящите хора – и сега се случи така с помощта на едно представително изследване, наречено „Достъп до култура“. То преброява на статистически принцип хората, които четат или ходят например на театър. Цифрите бяха оповестени от Светлана Ломева, която е директор на Асоциация за развитие на София.
Самото проучване продължава няколко години, разказва Светлана Ломева. Основен негов организатор е „Фабрика за идеи“ в партньорство с Обсерватория по икономика на културата. Данните са събирани от „Алфа рисърч“.
Проучването показва, че българите са прочели средно по девет книги през 2024 г. Бройката на фона на изследване отпреди няколко години обаче намалява близо с книга. 43% признават, че не са прочели нито една – и тук данните са по-високи на фона на проучване отпреди година. Тогава непрочелите нито книга бяха 40%.
В същото време цифрите сочат, че 63% от българите не са били на театър през 2024-а. 56% не са влизали в киносалон, а над 80% от хората не са посещавали класически концерт, опера и балет.
Националният статистически институт също публикува данни за културната дейност у нас, но за 2023 г. Според институцията в страната функционират общо 189 музея. Посещенията там са се увеличили с над 20%. Над 30% е ръста и в посещението на театър. У нас работят общо 38 драматични театъра. Според данните на Националния статистически институт общо 49 библиотеки разполага с фонд от над 200 хил. библиотечни единици. Читателите са по-малко с 14%, но пък посещават библиотеките по-често.
Българите са прочели средно по девет книги през 2024-а – с около книга по-малко, отколкото преди още две години, през 2022-а