Лира Литературно-рекламна Агенция
Снимка Георги Панамски
Роден на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, област Плевен, Николай Кънчев е рядка птица в родната ни поезия. Привидно лишени от всякакъв патетизъм, стиховете му приличат на пъстри шаради от парадоксални метафори и сравнения. Ала е достатъчно човек да прочете няколко от тях, за да бъде завинаги въвлечен в свят, където всичко е уж истинско и същевременно е негова красива призрачна сянка. Може би затова за множество по-млади от него поети той беше духовен наставник и пример за художествено търсачество десетки години наред.
Лъч в очакване на свойто слънце
Докато на ъгъла отсреща
лампата прегръща се с фенера,
моето сърце поддържа нощем
непрекъснатия пулс на фара…
Аз съм стожерът на светлината,
целият от светлина, затворил
със стъкла прозорците, че може
да нахлуят тъмни метеори.
И макар че в мрака, лъч сияещ
от божествена искра, аз пиша,
че дори през тясната пролука
слънцето е вездесъщо слънце,
всичкото, което съм написал,
е привидно многотомно, сякаш
сред читалня, пълна със столове,
недостига стол за недошлия!
Трябва да отидем на летището за птици
Сред подземното метро попаднах в самолета
на земята, който смътно си е свил крилата
открай време, за да си прелитне през тунела…
И видях средновековно недоизвисени
рицари в доспехи пред закриляните дами
както какавидите пред свойте пеперуди.
Гледах как пъпчиво бе лицето на луната,
цялото покрито бе с акне от пубертета,
който още караме и ние на земята.
Ако искаме в духа на времето да бъдем
най-подир доизвисени, сигурно в скафандри
трябва да отидем на летището за птици.
И бездомният стопанин е стопанин
Белите кахъри са по бяла къща
с двор, на който и дуварът е варосан.
Но пристъпилият прага на закона
влязъл е в затвора, и не стъпва тука.
Гладен, си представя крава сред полето
как с преживяне разказва за храната…
Цялото поле е разграден двор, сякаш
хоризонтът не му служи за ограда.
Нека да се абстрахираме от факта,
че абстрактното е факт, и да живеем!
