Лира Литературно-рекламна Агенция
Роман за страстите в спорта, който ни даде повод за гордост
Новата книга Али Хейзълууд излиза в дните, когато националният отбор на България по шахмат за жени стана европейски шампион. Още една причина да четем тази дама, която нашумя с романтичните си бестселъри за учени, особено „Хипотеза за любов“. В случая не е необходимо човек да бъде любител на шаха. Просто трябва да уважава хора с интелигентност над собствената му и да знае, че големите постижения се предшестват от много поражения. За това говори романът „Шах и Мат“, който в моите очи издигна на друго стъпало Али Хейзълууд. Историята е простичка, но написана с такъв хъс и енергия, с ловки диалози и забавни, даже поетични изрази, необичайни за подобен сюжет, че тотално потъваш в нея.
Героите си съперничат и се привличат на полето на шаха. Този спорт за умни глави е фон на действието и смисъл на живота на младата Малори Грийнлийф – автомонтьор по неволя и шахматист по душа. Мъжко момиче, облечена в работен гащеризон, тя се труди здраво, защото вкъщи я чакат болна майка и две по-малки сестри. Тъй като е твърде честна, за да изнудва клиентите с допълнителни услуги за колите им, шефът ù я уволнява. Но съдбата си знае работата – Малори получава предложение да играе в благотворителен турнир по шах. Страст, която тя години наред потиска в себе се, сега ù идва на помощ. Естествено приема и печели, а това отваря нови врати пред нея, към Световното първенство и… към сърцето на най-успешния и горд шахматист Нолан. Малори побеждава първо него, а после трябва да се доказва тайно в свят на интелигентни, но егоцентрични хора, какъвто е шахът, каквито са и хищните медии, жадни за сензации.
Тук трябва да поздравим Али Хейзълууд за сериозните проучвания около тази интелектуална игра, с терминологията, деликатно вметната, за да не затормозява несведущи читатели, с отношенията в кръгове, до които едва ли обикновен човек би имал достъп, освен ако не се занимава с шах професионално. И понеже в днешно време феминистката линия е водеща, любопитна е бележката накрая на книгата, в която самата авторка споделя психологическо проучване за дискриминацията от 2008 г., което е запалило нейният интерес към шаха. Според изследванията му играят лошо онези хора, които стават жертва на стереотипа, че са по-низша социална група. Героинята ù успява да преодолее именно това. От бедна девойка в един мъжки спорт тя се превръща в гросмайстор. Останалото, както казват, е история – безпогрешна интуиция за печеливши ходове, къртовски умствен труд по тренировките и най-вече обич към хората, с които Малори винаги живее и играе почтено, като равноправен партньор.
Текст: Людмила Еленкова
