Лира Литературно-рекламна Агенция
Говорим с преводачката на набиращите популярност френски комикс-поредици за деца, които излизат с логото на „Хеликон“
Боряна Равуцова е на 32, юрист екологично право, с научна степен „доктор“, което е завършила във Франция. В момента тя живее в България и е пример за това как младите преводачи трябва да се отнасят към работата си.
– Боряна, откъде тръгна интереса ти към този език? Разкажи ни, къде си учила и коя беше първата книга, която прочете с удоволствие на френски.
– Интересът ми към френския се зароди в училищните години. Аз съм възпитаник на Френската гимназия в София. След дванайсети клас заминах да следвам във Франция. През седемте години, които прекарах там, познанията ми по френски се задълбочиха – покрай лекциите и благодарение на общуването с местните.
Първата книга, която прочетох с удоволствие на френски, е „Ваканциите на малкия Никола“ (« Les vacances du petit Nicolas »). Това, което ми хареса, е че четенето ù вървеше леко – езикът беше достъпен, историите – забавни, пък и останах удивена колко много думи за „шамар“ има във френския език :)
– А преводът на комиксите леко ли вървеше, кое се оказа най-голямото предизвикателство за теб?
– Както при всяко друго занимание и тук има тънкости. Важно е да се превежда по смисъл, а не дословно, и използваният език да е подходящ за детска аудитория. Формулировките трябва да отговарят на показаното на картинките настроение.
Тъй като текстът е малко като обем, изказът следва да е максимално точен. Освен това всяка преведена реплика трябва да се побира в съответното балонче. Това невинаги се получава от първия път, тъй като българските думи и изрази често заемат повече място, отколкото френските. Тогава идва нелеката задача текстът да се съкрати.
Но най-голямото предизвикателство касае хумористичния елемент в комиксите и по-специално игрите с думи. Не всичко има очевиден или изобщо някакъв точен еквивалент на български. Затова често е истинска главоблъсканица да се намери вариант, който да е също толкова забавен, колкото в оригиналната версия.
– Детският комикс не е особено популярен жанр в България. Как е във Франция?
– Може би в днешно време популярността му у нас е намаляла. Когато аз бях малка, децата масово четяхме комикси и чакахме с нетърпение всеки следващ брой.
Колкото до Франция, там детските комикси са цяла вселена! В книжарниците има огромни сектори, специално посветени на този жанр. Най-впечатляващото е, че тези сектори винаги са пълни с деца, които прекарват часове в четене и разглеждане на комикси.
– Има ли герой или ситуация от твоите преводи, които би цитирала като виц?
– Тото ми е най-присърце. Той е много остроумен. Освен това от чисто преводаческа гледна точка най-много ме предизвиква.
Любим мой виц е „Най-добре сам да си вършиш работата“ от брой 2. В него Тото търси място къде да си паркира колелото. Навсякъде е пълно. И понеже закъснява за училище, той започва да се моли: „Ако ми намериш местенце да си паркирам колелото в идните три минути, ти обещавам, Господи, повече да не правя бели в училище, да помагам на мама в кухнята… да си пиша домашните всяка вечер, да си лягам рано…“. И точно след като изрича тези думи, радостно отсича: „Забрави! Намерих!“
– Опиши ни любимото си място във Франция, за да я видим през твоите очи?
– Франция е много разнообразна. Живяла съм в четири различни града и хората, пейзажите, цялостната атмосфера навсякъде са се отличавали. Любимото ми място безспорно е Страсбург. Там карах последната си година магистратура. Много ми допадна непринуденото общуване с хората, това че много държат на своята идентичност (тази на региона Елзас), както и съчетанието град-природа. Страсбург е удивително зелен град и в него човек лесно може да срещне най-разнообразни диви животни като например бели щъркели, корморани или пък нутрии (симпатични едри гризачи, наподобяващи бобри). Архитектурата също е много впечатляваща. Впрочем именно типичните елзаски къщи намираме изобразени в анимационния филм „Красавицата и Звяра“.
– Какво ще кажеш на родителите, които тепърва ще избират комикс за детето си?
– За мен комиксите са чудесно средство за създаване на любов към четенето. Лично аз така се запалих да чета. Комиксът е много занимателен, защото паралелно с четенето, човек следи и илюстрациите – те са много експресивни и спомагат за това той по-добре да усеща вложеното в историята настроение. Специално аз много се впечатлявам от майсторството на френските илюстратори – как с няколко чертички съумяват да пресъздадат напълно автентични емоции!
Конкретно комиксите, които имам удоволствието да превеждам, са много различни един от друг. Тото представлява сборник с вицове. Всъщност Тото е френският Иванчо. Този комикс е подходящ за по-големи деца, които вече имат понятие от хумор и могат да разкодират скрития смисъл на думите.
Лулу е поредица за момичета. Историите са за обичайните трудности, пред които се изправя едно момиче в своето ежедневие, и за това как може да се справя с тях. Тази книжка е подходяща за деца от всякакви възрасти, включително и за по-малките, защото в нея всичко се изказва по директен начин.
Колкото до Ариол, той много лесно влиза под кожата, защото историите в него отразяват реалността по много забавен начин. Този комикс е подходящ както за момчета, така и за момичета, и то от всякакви възрасти. В него има за всекиго по нещо – истории за приятелството, за любовта, за семейните отношения, за отговорностите…
Любопитното е, че всички тези книжки могат да бъдат разтоварващо и полезно четиво и за родителите. Поредицата за Тото може да обогати запасите от вицове, на които биха се смели не само малки, но и големи. Историите за Лулу могат да се четат и от гледна точка на родител и да дадат ценни съвети как по-ефективно да общуваме с детето си. Ариол пък няма как да остави и вече порасналите деца безразлични, защото всеки би могъл да се припознае в историите вътре – да изпита носталгия, като искрено се посмее на типично детските разговори и хрумки и на начина, по който възрастните реагират.
Накратко – всеки, независимо от своята възраст, може да открие нещо интересно, полезно и забавно в комиксите!
Разговора води: Людмила Еленкова
Колаж: Калина Равуцова
снимка: личен архив
