Приказна история за малки и пораснали деца
Стела Йосифова е от онези автори, за които веднага ти хрумва, че са герои в собствените си книги… И „Кралството“ го доказва още с първите си страници! Нека обаче първо вметнем, че книгата е писана за деца, които вече четат свободно и обичат всякакви приключения – стилът е на крачка встрани от фентъзито, но пък това прави моралното послание на автора още по-силно!
„Мисля, че е за деца и големи хора – потвърждава самата Стела Йосифова, която спечели с дебюта си „Шоколадовата фабрика на Дядо Коледа“ и специалната награда от Националния конкурс „Южна пролет“. – За всички, които са съхранили все още детското в себе си.” Романтичната приказка – може да наречем „Кралството“ и така, ни пренася назад в Средновековието. Непристъпно кралство е разяждано от жестокост и лицемерие. Катлийн – Стела сякаш я „ушива“ точно по свои мерки, не помни миналото, но бързо вижда къде е проблемът. Самодържавецът в лицето на краля има прекалено много власт… а е прекалено слаб за нея.
Книгата поднася сюжета си на глътки – философските идеи са „скрити“ сред какви ли не приключения. Силната страна на авторката е в умението ѝ да създава различни типажи – и да намира правилното място в сюжета на всекиго от тях.
„В „Кралството“ съм вложила цялото си сърце – разказва ни тя. – Започнах да я пиша още през 2014 г. Няма да крия, че романът е много личен и във всеки герой съм вплела или мои черти, или на някого, който ме е впечатлил.” Така започва и нашето пътешествие из сенките на Трансилвания – точно там се развива действието. Стела оставя магиите на заден план вместо да претрупа сюжета с тях, както правят дори мнозина световни автори. От това „Кралството“ само печели.
„Първата и основна идея е за доброто и злото – казва авторката. – В романа има герои, които са наистина зли, и такива, които са наистина добри. Можем да се огледаме в техните слабости, пороци, неотстъпчивост и егоизъм и лесно да разберем защо злото в крайна сметка идва при тях. Друг акцент е за любовта и доброто. Открила съм, че са свързани с някаква много дълбока и изконна истина за човешкото съществуване и сами ни намират.” Така става и в книгата, но всъщност Стела е пестелива в развръзката… все пак ще има и продължение.
Първата част на „Кралството“ определено си заслужава – за читатели, затъжили се за детското в себе си. За онези, които обичат книгите да се четат на един дъх