Четворката на март

 Започваме с хубав спомен от старите ленти – Автобиографията на Чарли Чаплин излезе в ново издание, след като нашумя в края на 70 – те. Великият актьор пише книгата си на преклонна възраст, когато славата вече го е застигнала. С любопитство я разгръщаме днес, във времето на дигиталния образ. Чаплин тръгва от задните дворове на Лондон, откъдето се опитва

да се измъкне на всяка цена. Слабо образован, той зарязва училището за да се издържа, тъй като майка му, която е актриса, губи гласа си, не може да работи и полудява. Преглъщаме този факт и се възхищаваме на неговата амбиция, на първите му стъпки на театрална сцена, после как попада в киното, а най-вече как измисля Скитника, който буквално слиза от екрана със своето бастунче и смешна походка, за да се превърне в културна емблема на малкия човек в Европа и Америка от началото на 20. век. Уникалното в тази книга е, че геният успява да се надсмее над трагичните мигове в живота си и да сподели без мания за величие най-щастливите.

–––––––––––-
Забавляваме се от сърце с „Ариол“ – популярен френски комикс, пълен с 12 свежи ситуации в училище и вкъщи. Те са напълно реалистични, защото всички вършим магарии. От друга страна книжката сериозно ни замисля по отношение на чувствителността на децата. Ариол не е приказен герой, той е малко магаре с  очила, живее в краен квартал, ходи на училище, на кино, спортува и иска да стане силен като Рицаря кон – неговия герой. За капак е влюбен в миловидна и капризна кравичка, която чисто по женски кокетничи със своята красота. Отличничката на класа им пък е една нахална муха, тя дразни всички, но никой не ù обръща внимание, а учителят по физическо е съвсем изкукуригал, импозантен петел. Качествата на тези образи всеки читател може да оприличи на хора от близкото си обкръжение.
––––––––––––-

 Плашим се, но и съпреживяваме „Болница за безсмъртни създания“ – роман в модерния жанр „ърбан фентъзи“, който се чете както от тийнейджъри, така и от възрастни. Книгата е дебют на Александрина Крушарска, млада авторка с медицинско образование и представлява любопитен поглед върху хората в бели престилки, въплътени в нечовешки облик. Един от тях създава в покрайнините на София зловещо здание, за да „поправя“ покосените от различни травми и епидемии безсмъртни видове, които се оказва, че също страдат. Те без проблем се смесват с простосмъртните в болницата и извън нея, използвайки всякакви магични дабри, понякога и шмекерии, с цел да ги подчинят, докато една студентка по медицина не реши да се преструва, че им вярва, за да се спаси. В крайна сметка това ù коства сърцето, защото тя се влюбва в могъщо същество, което трябва да жертва много от себе си заради една жена. Посланието на книгата, подобно на приказката за Красавицата и Звяра е, че любовта винаги преобразява.
–––––––––––––
Не спираме да обичаме с романтичната история на Колийн Хувър „Всичко започва с нас“ – продължение на романа „Никога повече“. Втората книга е писана по молба на читателите на авторката в Тик Ток. Там тя е феномен без прецедент в популярната литература, с ревностна многомилионна аудитория. Затова читателите ù искрено се възмущават от домашното насилие в първата книга и тръпнат, когато героинята се отървава от една токсична връзка и започва отношения с различен от предишния мъж. Те искат да са сигурни, че няма да направи крачка назад. Или пък ще? Колйин Хувър има професия, благодатна за писането на романи – като социален работник тя е влизала е в много домове и е виждала не един съсипан брак. За горчив пример ù служи и този на родителите ù. Майсторка на диалозите и терапевтичните състояния, Колийн умело редува сцени на страст и колебливост у своята героиня, която трябва да ни убеди, че няма да рискува живота на своето дете в поредната си връзка.