На фокус
Начало / България / Най-ценният подарък, който можете да направите на някой друг – това е вашето време, защото подарявате нещо, което никога не може да се върне

Най-ценният подарък, който можете да направите на някой друг – това е вашето време, защото подарявате нещо, което никога не може да се върне

236206_bМалка бляскава подборка от мислите на Сенека е отскоро в книжарниците с логото на издателство „Хеликон“ .

Един от най-проникновените римски мислители, стоикът Сенека преживява множество житейски превратности. Но това, което неизменно присъства в писмовните му откровения, е вътрешната потребност да бъде максимално правдив към несъвършенството на човека и да му помага в духовното му израстване.
Дали събраното в тази малка книжка действително е най-доброто, написано от него? Нека позволим на вкуса си да определя това. Ала със сигурност подборката от най-бляскавите му философски или чисто битови заключения, извлечена от класиката му „Нравствени писма до Луцилий”, събужда НАЙ-ДОБРОТО у нас в стремежа ни да сме полезни на другите и да ценим самите себе си.

Преводач e Райка Николова.

 

***

Почивката без книги е смърт и погребение за живия човек.

***

Така правѝ, Луцилий: отвоювай се за себе си и съхранявай и пази времето, което досега ти е било отнемано, крадено или ти е убягвало. Убеди себе си, че е както ти пиша: част от времето ни бива изтръгната, друга – отмъкната неусетно, трета – изтича. Най-позорна е загубата поради небрежност. И ако би поискал да се вгледаш – най-голямата част от живота ни се изплъзва като вършим лоши неща, голяма – като не вършим нищо, а целият живот – като вършим не това, което трябва.

***

Грижете се за тялото си толкова, колкото е достатъчно, за да бъде здраво. Отнасяйте се строго към тялото, за да слуша духа. Нека храната само да утолява глада, питието – жаждата, дрехата да пази от студа, а жилището – от всичко враждебно. Дали жилището е от чим, или от пъстри чуждестранни камъни, няма значение. Знайте, че човек се чувства под сламения покрив така добре, както и под златния. Презирайте всичко, което напразният труд създава за украшение или показ. Знайте, че нищо не е така удивително, както духът, за когото нищо не е велико, ако е велик.

***

Не преставам да чета. Това, според мен, е необходимо, на първо място – да не съм доволен единствено от себе си; освен това, след като опознах чуждите изследвания, да мисля и преценявам относно откритото. Четенето подхранва ума и позволява на уморения от занимания да си почине, но не и да бездейства.