Лира Литературно-рекламна Агенция
Свеж полъх от родното Черноморие с едно колкото забавно, толкова и почти академично издание
„Бургаският жаргон до 1989“ е събирана в продължение на десетилетие от Митко Иванов – самият той пъстър и свободолюбив като града, в който се изявява като художник, краевед и общественик. Книгата излиза с подкрепата на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и съдържа около 2000 местни думи и изрази под формата на речник, неповторими истории от живота на бургаската бохема, снимки и спомени за времето, което тези хора изпълват с духа си. След две представяния в Бургас, едно от които в емблематичната за града книжарница Хеликон, Митко Иванов идва в София. На живо може да го видите в столичния Хеликон – Витоша, на 29 септември от 18.00 ч., а преди това – в интервюто, което той даде за Лира.бг.
-Г-н Иванов, необходима ли е цяла книга за бургаския жаргон?
-Не зная дали е необходима. Честно казано, аз се забавлявах много – докато събирах материал, докато разговарях с моите информатори – стари бургазлии на чаша старо вино. Забавлявах се, докато я пишех. Толкова ми харесваше, че даже си завиждам 
-Защо 1989 г. е крайъгълен камък в заглавието?
-Съвременният сленг е твърде различен от този до 1989 г. Имаше опасност старият жаргон на Бургас да бъде забравен. Думи като гураджия, джиджифка, марчевист, тампико, шпарца днес не говорят нищо на хората под 40-годишна възраст. Остатъците от „класиката“ са размити и все по-трудно забележими между съвременните „мощни течения“. И това е нормално: преди 30 години не съществуваха компютърният жаргон, GSM-жаргонът, бизнес-жаргонът, мутро-жаргонът, нарко-жаргонът, които днес обилно преливат в нашата и около нашата реч.
-Бургаската бохема стреми ли се да се разграничи от София и другите големи градове?
-Бургаската местна бохема никога не се стремяла да се разграничава от каквото и да било. Как си представяте Георги Баев, Христо Фотев, Стоян Цанев, Стефан Диомов или проф. Иван Карайтов да се „самосравняват“ със София или с друг град?! Това са личности от изключителна класа и с блестящо самочувствие. Те харесваха жаргона и го използваха. Имах шанса да се познавам с всички изброени, а неколцина от тях са и мои информатори.
-Жаргонът зависим ли е от социалните прослойки, които са живеели в различните квартали?
-О, да, това ми е любима тема. Моята теза е, че бургаският жаргон до 1989 не е само сленга на тарикати и дребни гешефтари, а нещо много повече. Това е „езикът“ на особена социална градска прослойка от хора, наричащи себе бургазлии. Това е говорът на плажа, на пристанището, на млади и стари, на марфаджиите (дребни спекуланти), на противниците на властта и въобще на всички, които в очите на младите са обвеяни в ореола на яркото и оригиналното. Особено приятен раздел за мен беше т.н. „микрожаргон“ – говорът на отделните квартали, или даже на отделни приятелски компании.
-А на чужденците?
-Разбира се, също. Пристанището и контактът с чужденците са особено благодатен източник за обогатяване на бургаския жаргон. Тъкмо това е една от основните причини той да е толкова ярък, толкова различен от софийския и от други жаргони. Понастоящем са проследени заемки от повече от 25 чужди езика. Любопитна подробност е, че заемките от всички славянски езици, взети заедно, едва надхвърлят 12-13 думи.
-Ако сега трябва да нарисувате типичния бургаски „гларус“, каква ще бъде физиономията му?
-Без колебание, това ще бъде истинският гларус-птица (а не неговият подражател на плажа; последният беше обект повече на сарказъм и подигравки, а не на възхищение). Култовата бургаска птица е далеч по-атрактивна от нейните имитатори на плажа – със своето самочувствие, с гласовите си данни и с постоянното си присъствие в Бургас. Да сте виждали гларус с разрошена от вятъра перушина? Няма начин, гларусът застава винаги срещу вятъра!
Наш приятел на име Никола съвсем сериозно ни разказа следните истории: „Прибираме се с моя авер Стефан с влака от София. Като наближаваме гарата в Бургас, какво да видим: гларусите се разделили на две групи, за да ни посрещнат: половината – отляво, крещят: „Кольо, Кольо, Кольо!“, а другата половина – отдясно: „Чефо, Чефо, Чефо!“!
Разговора води: Людмила Еленкова
