Лира Литературно-рекламна Агенция
Говорим за сборник с факти на ръба на закона, невероятни загадки и много адреналин
Авторът му Иво Топалов е културолог по образование, който е превърнал умението си да мотивира хората в своя професия. Заедно с писателя доц. д-р Георги Бърдаров водят курсове по личностно развитие, „Не ни търсете“ е третата му книга.
– Г-н Топалов, кое ви провокира да направите публично достояние истории за изчезнали хора и необясними явления, след като дори заглавието, за което ви поздравявам, казва – „Не ни търсете“?
– Това е интересен въпрос и разбирам защо го задавате, но трябва да обясня нещо. Заглавието всъщност не е мое. Когато книгата отдавна беше готова и течеше редакцията ù, реших да си направя експеримент. Измислих едно заглавие, обърнах се към редактора, към някои близки и ги обединих в анкета, която пуснах на профила ми във фейсбук за едно денонощие. „Не ни търсете“ с подзаглавие „и други истории, които изумиха света“ спечели с над 1/3 от гласовете. Сменихме само „истории“ със „загадки“ и реално тази книга е получила името си от бъдещи читатели и мои приятели. В момента не си спомням кой предложи точно това заглавие, но е някой запознат, защото това е една от случките в книгата, в която френската полиция намира бележка с този текст в парижките катакомби.
След като знаете това, мога да ви кажа и защо реших да разкажа точно тези истории. Всяка една от тях е в някакъв собствен контекст изумителна. Освен това се е случила наистина. Тоест, всяка е документирана и има доказателства. Но какво точно се е случило, защо и в някои случаи дори как е необяснимо и неясно. Търсих неща от реалността, които са по-интересни от въображение, конспиративни теории, мистерии и т.н. Пробвах някои от историите, преди да получат място в книгата, но след като съм се запознал достатъчно с тях, споделяйки ги с близки и приятели. В много от случаите получавах вариация на един и същи разговор. Нещо като: „И това наистина се е случило?“ Аз: „Да, има много доказателства, описано е там и там…“, приятел: „Гледай в какъв интересен свят живеем, как не ми е попаднало досега?“ Тогава включвах историята.
– Имаше ли такива, за които светваше в главата ви червена лампичка – „внимавай с информацията, която изнасяш“!
– Честно казано, не в повечето случаи. Аз не съм от страхливите (не съм и някакъв смелчага). Както казах по-горе, за всичко, което съм разказал, има доказателства и е документирано. Където съм разсъждавал, мисля че ясно се разбира, че това са мои мнения и интерпретации.
Имаше един момент обаче. С историята на криптокомпанията OneCoin и д-р Ружа. Имайте предвид, че писах тази история в края на 2020 г., когато не беше толкова нашумяла, колкото е сега. Вече сякаш всички пишат за нея (чул съм поне за три произведения), особено след като преведоха книга на журналиста Джейми Бартлет, подкастът на когото беше един от основните ми вдъхновяващи източници да изровя каквото мога за случая. Та имаше момент, когато стигнах до възможността да има връзки с наркокартелите в България. Тогава спрях и си казах: „Стига бе, сега остава само някакви мутри да ме налазят.“ Но бързо се успокоих. Виждате ли, това не може да се случи, защото първо, не съм чак толкова значим. Второ, дълбоко се съмнявам, че някой от засегнатите би го направил заради книгата ми. И трето, което е най-важно, следя няколко разследващи журналисти и знам, че каквато и информация да „изнасят“, каквото и да пишат, рядко нещо се променя.
– В глава 9 – „Кейт е в опасност“, разказвате случай с изчезнал човек от света на Кей поп. Знаех за това явление, но не предполагах, че неговите фенове са обсебени до такава степен, за да застрашат нечий живот. Вие как си го обяснявате?
– Феновете винаги са били такива. Просто сега, заради технологиите, това се вижда. Нека да поясня. Ако погледнем назад, в 90-те години можем да си припомним как се държаха феновете на Майкъл Джексън или на групите „Тейк Дет“, „Бекстрийт Бойс“. Тинейджърки припадаха по Рики Мартин и Питър Андре. Сега повечето от тях са забравени. Преди това „Бийтълс“, Елвис Пресли. Сигурен съм, че ако се вгледаме внимателно, ще можем да се върнем до гладиаторските борби и звездите в тях. Или триумфиращите императори на Рим…
Каква е разликата? Няма такава. Единствено скоростта на събитията. Ако някога изкушаващата слава е изглеждала по-устойчива, самата ù същност пак е била преходна. В момента технологиите правят възможен Кей попа и Джей попа (японският първообраз). Тоест, повдигат регулярното и обикновено поведение на хората „на стероиди“, така да се каже. Славата става достъпна и моментна. Направù „яко“ клипче и алгоритъмът на социалните мрежи като тикток или инстаграм ще те превърне в звезда за един ден. Ще имаш своите пет минути. Всички ще чуят за теб.
Опитвам се да кажа, че природата на хората не се е променила. Ако технологията и алгоритмите бяха достъпни в древни времена, те пак щяха да се възползват.
– Какъв тип хора предизвикват ситуациите, описани във вашата книга, може ли да се предпазим, за да не попаднем в „Не ни търсете“?
– Необяснимото, мистериозното и неочакваното са нормалният ход на нещата. Това е мое твърдение, с което не ангажирам никого, но редица философи също застават категорично зад него.
Искам да кажа, че не можем да се предпазим. Именно поради това историите в „Не ни търсете“ са толкова завладяващи за мен. Мнозинството хора могат да се идентифицират с тях. Много искат да си купят нов дом, който да е като мечтата от филмите. Много хора са искали да станат богати, като инвестират в нещо, което носи огромна доходност, без да работят толкова много. Мнозинството са си поръчвали храна по телефона. Мнозинството са ходили на концерти като тийнейджъри. Почти всеки е ял баничка на плажа или е търсил изгубена любов. На много от нас са ни казвали, че приличаме на някого. Даже мой познат ми развиваше теория, че едната от цифрите на личните документи подсказвала колко двойници има носителят. Всички можем да се окажем в ситуация тип „Не ни търсете“ още утре, без предупреждение, без обяснение. Ситуация, която не зависи от психология, от култура или подготовка. Както би я нарекъл Омар Хаям, цитиран в една от историите, „ситуация, зависеща само от жребия на големия зар на съдбата“.
Това е гледна точка, която трудно можем да приемем. Но има част от нас, която разбира, че всичко може да се случи във всеки един момент. И точно тази част от нас, която почти всеки носи, се интересува от историите в книгата
– Последен въпрос, извън „Не ни търсете“ – как се намерихте с писателя доц. д-р Георги Бърдаров?
– Предполагам, че питате за нашата „Академия за презентационни умения и словесно майсторство“, както и за многото ни общи изяви и начинания.
Това е дълга тема. С него сме приятели от повече от десет години. Не мога да кажа кога се е получила синхронизация между нас. Дали е по време на курса, който водим съвместно, дали когато играхме петанк заедно. Това което мога да кажа, е че по някакъв начин се разбираме с него. На сцената почти винаги знам какво ще каже той, какво мисли по зададен от публиката въпрос и кога да му подам думата, за да „избухне“ и да смае хората с някоя от неговите истории.
Също така мога да кажа, че за толкова време този човек не е изменил на ценностите си. Нещо толкова рядко в днешно време, което уважавам изключително много.
