Лира Литературно-рекламна Агенция
Радиожурналистът Константин Тилев ни разказва за алтернативната вселена на своя фантастичен роман „Омàла“
Цяло поколение израсна от оруелската 1984 г., когато за пръв път в ефира на „Нощен Хоризонт“ звучи гласът на Константин Тилев. В началото на 90 – те, заедно с Петър Пунчев от БНР той става един от създателите на първото частно радио у нас – „FM+“, а днес високи честоти поддържа с авторския си роман „Омàла“, разгърнат на почти 700 страници. Неслучайно избрахме да го представим в Деня на космонавтиката – 12 април. Защото нищо не е неизбежно – внушава от позицията на съвремието ни Константин Тилев – има спасение, дори да трябва да съжителстваме другаде със същите проклети същества с подобие на разум.
– Г-н Тилев, как се изгражда такова чудо като „Омàла“, по предварителна схема ли писахте историята, или се оставихте тя сама да ви води?
-Започнах сагата за „Омáла” преди 6 години с намерението да създам нов свят за хората, с различна екология. Това доведе до натрупване на база данни и записки, които изпълниха няколко папки. Макар да имах и сюжетна схема, ще си призная, че често героите ми заживяваха собствен живот и започваха да правят странни неща, и все пак успявах да ги държа под контрол. Не вярвах, че ще стане толкова голяма книга, но за да се обхване един цял свят се оказа, че той иска обем, в който да се побере. Надявам се, че съм успял.
– Защо избрахте смиреното заглавие „Омáла“, за планета, която иначе ври и кипи?
–Омáлата или омаляването идва след тежко усилие и точно това се е получило със заселниците на тази планета. Те е трябвало да оцеляват в много различни условия и под натиска на студената и враждебна раса от разумни гущери Марнис. По тази причина тяхната еволюция като общество спира във фазата на късното Средновековие, а действията им са белязани от умора и в същото време изпълнени със стремеж към реванш.
– Това ли предвиждате за в бъдеще – високотехнологична цивилизация, която не е мръднала от времето на Средновековието?
-Може и така да стане. Дано да съм лош пророк. Вижте сега войната в Украйна. Путин върна развитието на Европа, а и на света с 50 години назад. Принудени сме да изграждаме нова Желязна завеса. На 500 километра от нас гърмят оръдия, а един свят се събужда всеки ден с тръпката на ужаса от ядрена буря.
– На „Омáла“ не враждуват ли помежду си?
-Най-често враговете там са си самите хора. Разделени и тласкани от амбиции и вражди, те се изправят едни срещу други и повтарят същите грешки, като предците си на Земята.
– А кой е спасител на тази планета?
-Спасителят е героят Ланс Мор, който търси формулата на обединението и я намира в края на книгата. Той успява да създаде мощен съюз от единомишленици и само заради вулканичната зима не успява да доведе нещата до успех. Все пак хората оцеляват и животът продължава.
– Предвид политическата ситуация днес, заради която мнозина сън не ги лови, какво бихте казали на „нощните“ българи по „Хоризонт“?
-Аз преживях промяната на Прехода заедно с това предаване. В началото, когато той едва започваше, просто не ми се вярваше, че можем да говорим свободно за всичко. А днес бих говорил по същия начин с хората, защото в Нощния блок, както още наричат предаването, винаги сме се стремили да бъдем откровени и директни. Сега пак бих им казал – вярвайте в себе си, вярвайте в бъдещето и в България.
– Може да ми се смееете, но когато видях обемистата ви книга с приложена към нея карта, първата ми мисъл беше, че това е хрумване на морски човек. Връщате ли се често в родния Бургас?
– Не, са съжаление. Бях в Бургас преди 3 години с малкия ми син, да пръснем праха на майка ми. Градът е станал е много хубав и гиздав. А морето ми е в кръвта. То е в кръвта на всички хора, защото все пак оттам произлиза живота.
Разговора води: Людмила Еленкова
снимки: БНР и изд. „Лексикон“
