Лира Литературно-рекламна Агенция
Съвършено очевидно е, че ако продължаваме да живеем така, както сега, ръководейки се както в личния си живот, така и в живота на отделните държави единствено от желанието за блага за своята държава, и ще осигуряваме, както сега, тези блага чрез насилие, то, неизбежно увеличавайки средствата за насилие един срещу друг, ние, първо, все повече и повече ще се разоряваме, пренасяйки голямата част от своята производителност за въоръжение; второ, убивайки във войните един срещу друг физически най-добрите хора, все повече ще се израждаме и нравствено ще пропадаме и развращаваме.
„Опомнете се”, 1904
Войната… е събитие, противоречащо човешкия разум и на цялата човешка природа.
„Война и мир”, 1863–1868 г.
Искам любовта към мира да престане да бъде срамежлив стремеж на народите, изпадащи в ужас при вида на бедствията от войната, а да се превърне в непоколебимо изискване на честната съвест.
Из интервю на френския журналист Ж. А. Бурдону (вестник „Фигаро”) Ясна Поляна, 2/15 март 1904
Ние се събрахме тук за това, да се борим против войната… надяваме се да победим тази огромна сила на всички правителства, имащи на разположение милиарди пари и милионни войски… в нашите ръце е само едно, но затова пък най-могъщото средство в света – истината.
Из доклад, подготвян за Конгреса за мира в Стоклохлм през 1909 г.
За мен безумието, престъпността на войната, особено в последно време, когато пишех и поради това много мислих за войната, са толкова ясни, че освен това безумие и престъпност нищо друго не можех да виждам в нея.
Писмо до Л. Л. Толстой, 15 април 1904 г.
Войната е толкова несправедливо и лошо нещо, че тези, които воюват, се стараят да заглушат в себе си гласа на съвестта.
Дневник, 6 януари, 1853 г.
Нима им е тясно на хората да живеят в този прекрасен свят, под това необозримо звездно небе? Нима може сред тази пленителна природа да се задържи в душата на човека чувството на злоба, мъст или страст към изтребление на себеподобните?
