Лира Литературно-рекламна Агенция
195 години от рождението му ще отбележим през 2023-а
Авторът на „Война и мир“ впечатлява както със самите си книги, така и със своите морални принципи, които сякаш остават недостижими за хората от нашето време. Сред примерите за това е начинът, по който Толстой отказал да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, подчертавайки, че смирението е по-добро от гордостта.
Лев Толстой бил всестранно развит – обичал езиците и наред с руския, говорел английски, френски, немски, италиански, полски, чешки и сръбски. Имал представа още от гръцкия, латинския, украинския, татарския и турския. Учел и древните еврейски езици.
Много важна за него била физическата активност – ненапразно дори на преклонна възраст косял на полето по-сръчно и от момчета, които можели да са му правнуци. Създателят на „Анна Каренина“ карал кънки и колело, също така яздел, а физическа форма поддържал дори в старостта си с клекове.
Най-важна за Толстой била етиката във всяко едно отношение – любовта му към живота се изразявала и чрез вегетарианството, на което бил последовател.
Ето няколко абзаца от знаменитата му „Изповед“ – писана в едни от най-трудните мигове на живота му, когато обмисля дори самоубийство
ЖИВИТЕ ДУМИ на ТОЛСТОЙ
„Аз говорех за това, че за всеки невярващ, обръщаш се към вярата (а подлежи на това обръщане цялото наше младо поколение), този въпрос пръв застава пред тях; защо истината не е в лютеранството, не е в католицизма, а в православието? Него го учат в гимназията и той не може да не знае, както това не знае селянина, че протестантът и католикът по същия начин твърдят, че тяхната вяра е истинска. Историческите доказателства, напасвани от всяко вероизповедание в своя полза, са недостатъчни. Не може ли – казвах аз – така да се разбира учението, че от него да изчезнат различията, както те изчезват за истинския вярващ? Не може ли да вървим нататък, по същия път, по който ние вървим със старообрядците? Те твърдят, че кръста, алилуя и ходенето около олтара при нас са други. Ни казваме: вие вярвате в Никейския символ, в седемте тайнства, и ние вярваме. Хайде да се придържаме към това, а за останалото правете както си искате. Ние се съединяваме с тях, като поставяме същественото във вярата над несъщественото. Сега не може ли с католиците да си кажем: вие вярвате в това и това, в главното, а по отношение на filioque и папата, правете както си знаете. Не може ли същото да кажем и на протестантите, да се обединим в главното? Моят събеседник се съгласи с моята мисъл, но ми каза, че такива отстъпки ще предизвикат упреци към духовната власт в това, че тя отстъпва от вярата на предците и ще доведат до разкол, а призванието на духовната власт е да пази в цялата и чистота гръцко-росийската православна вяра, предадена и от предците.
И аз разбрах всичко. Аз търся вяра, сила за живот, а те търсят най-доброто средство за изпълняване пред хората на известни човешки задължения. И, изпълнявайки тези човешки дела, те и ги изпълняват по човешки. Колкото и да говорят те за своето съжаление за заблудилите се братя, да произнасят молитви за тях, пред престола на всевишния – за изпълняване на човешките дела е нужно насилие и то винаги се е прилагало, прилага се и ще се прилага. Ако две вероизповедания смятат, че те са в истината, а другите са в лъжа, то, желаейки да привлекат братята към истината, те ще проповядват своето учение. А ако лъжливото учение се проповядва на неопитните синове на църквата, намираща се в истината, то тази църква не може да не изгори книгите, да не премахне човека, съблазняваш нейните синове. Какво да правим с този горящ огън на лъжливата, според православието, вяра на сектанта, който в най-важната работа в живота, във вярата, съблазнява синовете на църквата? Какво да правим с него, освен да му отсечем главата или да го затворим? При Алексей Михайлович изгаряха на клада, т.е. за това време прилагаха най-висшето наказание; в наши дни прилагат същата висша мярка – затварят в единична килия. И аз обърнах внимание на това, какво се прави в името на вярата и се ужасих, и вече почти напълно се отрекох от православието. Второто отношение на църквата към жизненоважните въпроси беше нейното отношение към войната и смъртните наказания.
През това време се случи да има война в Русия. И руснаците започнаха в името на християнската любов да убиват своите братя. Нямаше как да не се мисли за това. Да не виждаш, че убийството е зло, противно на най-първите основи на всяка вяра, нямаше как. А вместо това в църквите се молеха за успеха на нашето оръжие и учителите на вярата признаваха това убийство, като дело, служещо на вярата. И не само тези убийства на войната, но и по време на тези бунтове, които последваха след войната, аз виждах църковни служители, нейни учители, монаси, схимици, които одобряваха убийството на заблудени безпомощни юноши. И аз обърнах внимание на всичко това, което се върши от хората, изповядващи християнство и се ужасих.”
