Класикът мечтае за свят, построен върху етиката
Писателят си отива от света ни към края на ноември преди 122 години. Достатъчно дълго време, за да видим, от една страна, правдивостта на размислите му за човешката природа – и от друга, да си дадем сметка, че мечтите му за жалост са неизпълними.
Самият той се развива с годините в две посоки – превръща се в един от най-големите руски романописци, но в същото време развива собствената си концепция за морал и хуманизъм. Така че философските идеи на човека Толстой са също толкова ценни, колкото и големите му творби от калибъра на „Война и мир” и „Анна Каренина”.
Най-ясно е изразено това в концепцията на Толстой за вегетарианството. Това е и заключителният период в живота му, обхващащ последните 23 години от пътя му на Земята. Толстой става вегетарианец, когато е на 59. Говори за избора си многократно, като сред своите доводи най-често включва това, че за него убийството и изяждането на друго живо същество е неетично.
Писателят свързва отказа от месото и с идеята за християнството. Според него всяко едно същество притежава душа, заедно с това преживява някакви емоции и е способно на страдание. Затова хората нямат право да се разпореждат със съдбата на други живи същества, мисли творецът.
Алчността на хората – казва Толстой, – произхожда именно от жаждата да поглъщат чужда плът
За да е по-убедителен, писателят е готов надълго и нашироко да разказва за преживяното от самия него в кланица – и видяната там касапница. „Убивайки други същества, човек съзнателно потиска най-висшето си духовно умение – отбелязва писателят, – а именно способността да съчувства на другите.” И добавя, че според него всеки носи дълбоко в сърцето си повелята да не убива.
Скоро след решението си да откаже месото, Толстой пише текст, в който обяснява своята позиция – публикуван е в Лондон. Интересното е, че има дискусия дали именно това не е основата, който повлиява отрезвяващо на младия Махатма Ганди – по това време студент там.
Така или иначе, Толстой обобщава идеите си, като нарича вегетарианството „морален стремеж” на всички хора. Според него то носи на индивида способност за самоконтрол, пък и е и първа стъпка по пътя към „хубав и порядъчен живот”. Стъпка, която все още е неизпълнима за човечеството 122 години след като творецът си отива.