Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът напомня да различаваме добро и зло
Лев Толстой се вдъхновява за книгата от Пушкин. Харесва му изречение от големия поет и решава, че е чудесно начало за книга. В крайната версия обаче се оказва второ – заменено от може би най-гениалните думи, с които започва роман от световната литературна съкровищница: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.”
Писателят посвещава на книгата общо четири години от живота си – и „Ана Каренина” се ражда през април 1877-а. Любовната история между княгиня Каренина и граф Вронски дава възможност на автора да създаде една мащабна картина на бита и нравите в Санкт Петербург и Москва по онова време. Сам Толстой смята „Ана Каренина” за първия си роман, тъй като той не разглежда по този начин „Война и мир”.
Към края на 1874-а писателят предоставя първите глави на бъдещата книга за публикуване в «Русский вестник». После му се налага да спазва крайни срокове, за да предоставя продължението винаги навреме за новия брой. И макар че говори за книгата с ентусиазъм, хроникьорите от ония времена са запазили и изказванията му за това колко е отегчен от своята героиня.
Но пък публиката и критиката е на съвсем друго мнение! Уилям Фокнър например казва, че трите най-добри романа, писани някога, са „Ана Каренина”, пак „Ана Каренина” и… отново „Ана Каренина”. Достоевски също споделя възхищението си от книгата, като я нарича безупречна. „Тайм” я обявява за „най-великата, писана някога”.
Когато слага последната точка, Толстой има пред себе си купчина, наброяваща 2560 листа. Русия буквално полудява по книгата и покрай нея се развива истинска мания, непозната дотогава.
Куриозното е, че сам писателят заявява, че ще са му нужни две седмици, за да напише цялата история. Впоследствие срещу него се надига и вълна на недоволство заради жестоката участ, която сполита главната му героиня. „Героите ми правят това, което е нужно да се случи в реалния живот – отговаря той, – а не това, което ми харесва на мен.”
Външността на Ана Каренина пък напомня според наблюдатели дъщерята на Пушкин – Мария Гартунг. Толстой всъщност я познава почти пет години, преди да започне да пише „Ана Каренина”. Пак преди началото на работата по книгата писателят е дълбоко впечатлен от трагичния край на млада жена в околностите на Ясна Поляна. Ана Пирогова се хвърлила заради нещастна любов под колелата на влак, като Толстой дори отива да види тялото ѝ.
Вдъхновението за граф Вронски пък идва от Николай Раевски – популярен генерал в руската армия. Лев Николаевич променял на два пъти и името на главната героиня – първо се казвала Татяна, след това Нана или Анастасия, за да се спре накрая на Ана.
Популярността на книгата я превръща във феномен. „Ана Каренина” е екранизирана над 30 пъти. Не е възможно да се пресметнат театралните адаптации или да се направи статистика на актрисите, изиграли Ана. А по книгата има създадени и опера, балет, спектакъл на кънки
