Лира Литературно-рекламна Агенция
Британската авторка Тамзин Мори разказва пред Лира.бг и специално за българските читатели как стихиите закрилят децата, особено на родните ù Шетландски острови
Една от най-отдалечените точки на Обединеното кралство е архипелагът Шетланд, място, на което се смесват келтски и скандинавски митове, а многобройните му островчета преливат от красота… и капризи на времето. Именно от тях Тамзин Мори създава своя дебютен роман „Облачна магия“ за деца между 9 и 13 г. И за възрастни, които обичат поезия и мистика, и могат да приемат на сериозно облак, способен да обстрелва с мълнии къщата им, после да стане кротък на памук. Темите за екология, възпитание и общуване между поколенията са вплетени в тази съвременна приказка за дядо и внучка на един наистина магичен остров. Романът „Облачна магия“ е фаворит на организация на учителите във Великобритания, която избира най-доброто в детската литература (North Somerset Teachers’ Book Award). Включен е и сред книгите, препоръчани за лятно четене през миналата година.
Потърсихме авторката чрез изд. „Лютиче“ и Преслава Колева, на която сърдечно благодарим за превода на това интервю.
-Здравейте, Тамзин! Поздрави от България. Ние се намираме на Балканския полуостров и при нас по-често е слънчево. Затова, първо да ви попитам какво е времето при вас, виждате ли облаци в небето?
-Здравейте и поздрави от Великобритания! Все още е студено и зимно в момента. Има много облаци в небето, но вятърът духа толкова силно, че те отминават бързо. Това ме кара да се чудя къде отиват всички!
-А къде ви намери идеята за „Облачна магия“ и в какво настроение бяхте тогава?
-Половината ми семейство е от Шетландските острови и затова ги чувствам като свой дом. Точно сега живея в южната част на Англия. Когато се зароди идеята за „Облачна магия“ и тъкачите на време, бях обхваната от носталгия и Шетландските острови ми липсваха. Спомнях си всички митове и легенди, които баба ми ми разказваше. Нейните истории ме караха да чувствам, че Шетланд е място, където магията е възможна.
-Книгата наистина ни пренася на Шетландските острови. Вие виждали ли сте там странни явления, като вашата героиня Стела? Или пък случайно да сте правили магии 
Да! Когато бях малка, често посещавахме семейството ни в Шетланд. В края на гостуванията ни не исках да си тръгвам. Времето там може да се промени внезапно. Понякога мъглата е толкова гъста, че едвам виждаш ръката пред лицето си. Осъзнах, че ако се появи мъгла, самолетите няма да могат да излетят и няма да успеем да си тръгнем. След това прекарах доста време пишейки поеми и заклинания, които шепнех на мидите и пеех на вятъра с молба за помощ от мъглата. В крайна сметка проработи! Мъглата ме чу, спусна се над летището и ние останахме. Прекарахме още една цяла седмица в Шетланд. Магия!
-Но защо измислихте момичето да се сприятели с облак? Защо не някое магическо животно или птица?
-За мен времето често отразява настроението ни. Чудех се какво би се случило, ако има пряка връзка между тях. Ако настроението ни може да контролира времето. Например, да зававали, когато си тъжен. Би могло да има гръмотевици и светкавици, ако се ядосаш! За да имаш такава директна връзка с времето, един облак е идеалният магически приятел.
Нимбус е най-близкият приятел на Стела и тъй като може да чува мислите ѝ, той отразява и настроенията ѝ. Тя няма как да скрие чувствата си и миг на ярост може да доведе до сериозни последици. Затова, освен да учи за магия, свързана с тъкането на време, задачата на Стела е първо да опознае себе си.
-Извън сюжета, знаят ли децата как да се държат сред природата, при положение, че я срещат предимно по учебниците?
-Когато имат възможност да бъдат сред природата, на децата им е интересно. Със сигурност образователната система може да помогне, но непосредственият опит също е много важен. Мисля, че любовта към природата се развива, когато имаме време да изградим връзка с нея – да я наблюдаваме, изследваме, или просто да играем. Като дете в Шетланд аз имах голяма свобода. Въпреки че островите са диви и отдалечени, те са безопасни. На тях кипи невероятен живот, който можеш да видиш отблизо – кайри, китове, видри, тюлени и стотици морски птици. Аз често излизах и се оставях да бъда водена единствено от любопитството си. Затова заобичах дивата природа и сега се радвам, когато виждам и своите деца навън, далеч от технологиите и други разсейвания. Ето, вчера прекарахме деня като строихме хотел за буболечки, за да направим градината ни по-гостоприемна за насекомите.
-Самата вие какви книги четяхте като дете?
-Аз обичах магически истории – „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин и „Хрониките на Нарния“ от Клайв С. Луис бяха любимите ми. Сега има толкова хубави детски книги. Все още чета много детска литература.
-Разбрах, че втората книга за приключенията на Стела и облакът Нимбус излиза този март. Какво да очакват читателите в нея?
-Идват буреносни времена. Тамар се приготвя за годишния фестивал, който събира тъкачи на време от целия свят. Стела и Нимбус също са развълнувани, че ще присъстват, но не са посрещнати както очакват. С обучението им Тамар е нарушила правилата. Ще успеят ли Стела и Нимбус да убедят съвета на тъкачите на време, че принадлежат един на друг, или ще бъдат разделени завинаги?
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
снимки Тамзин Мори: Instagram
