Лира Литературно-рекламна Агенция
Интересуват го теми като подсъзнанието, митовете, ирационалното
Робърт Блай нашумява със силната си гражданска позиция в края на 60-те – тогава създава Сдружението на американските писатели срещу войната във Виетнам. Интересното е, че средствата, с които слага началото на организацията, идват от Националната литературна награда на САЩ, която току-що е спечелил за стихосбирката The Light Around the Body.
Самият той потомък на норвежки фермери, започва именно с преводи от норвежки. Създава в родината на предците си и литературно списание, но после се завръща отново в Минесота. Голямото му вдъхновение е природата, като неспирно изучава индианската поезия, митове – и изобщо, ирационалното, което ни заобикаля.
„Веднъж прочетох стихотворение на Уилям Бътлър Йейтс – спомня си в едно есе Блай, – и реших, че до края на живота си ще пиша поезия.” Изумен е всъщност, че само в няколко реда може да изплете пъстра черга от история, музика, психология, религия – и точно така пише.
На всичко отгоре смята, че поезията е естествено присъща на всеки един човек. Когато го питат защо я създава, отговаря: „А защо вие сте престанали да я пишете?” И развива концепцията си, че впечатленията, които придобиваме само от няколко поетични реда, присъстват в главите ни на практика за цял живот – много по-дълго от всичко друго, което преживяваме.
Дебютът на Робърт Блай идва през 1962-а – тогава е на 36. Особено голяма слава му носи Iron John или „Да бъдеш мъж днес”, както излиза на български. Заглавието се появява 62 седмици поред в листа с бестселъри на „Ню Йорк Таймс”, като под влияние на книгата се заражда и мъжко движение. Самата книга е с много юнгиански елементи, заимства от наследството на Братя Грим и носи едно цялостно разбиране за мъжкото начало и мъжката енергия във все по-феминистични времена. Сред големите почитатели на книгата е актьорът Марк Райнълс, а Кърт Елинг, най-великият джаз певец на своето поколение, композира песен, вдъхновена от книгата на Блай.
Поетът демонстрира непрекъснато и уважението си към големите имена в литературата. Почитател е на Уилям Блейк, Джефри Чосър, Уолт Уитман. Пак той открехва вратата към поезията на Пабло Неруда в Щатите. Прави десетки преводи и наистина много творци трябва да са му благодарни. У нас пък се появява за първи път в средата на 80-те – в превод на Георги Белев. Преди няколко години излезе и дебютът му „Тишина сред снежните полета”, преведена от Благовест Петров.
Последните години от живота на Робърт Блай са трудни заради деменцията, от която страда. А сега напусна света ни – заобиколен от семейството си и без болка, както се казва в официалното съобщение, на 94
