Начало / Критика / Преводачи поискаха имената им да се изписват редом с автора

Преводачи поискаха имената им да се изписват редом с автора

Практиката е името им да се посочва на първата страница

20180526_BKP504

Инициативата поде Дженифър Крофт, която преведе преди няколко години книгата на Олга Токарчук „Бегуни” на английски. Именно работата на Крофт спомогна полската писателка да се сдобие с „Букър” през 2018-а, което пък се превърна в трамплин за нея да спечели и Нобеловата награда за литература година по-късно.

Сега Дженифър Крофт споделя, че трудно ще продължи да работи като преводач, без да бъде упоменавано името ѝ на корицата. „Не само, че е непочтително към мен – написа тя в социалните мрежи, – но е и мечешка услуга за читателите, които би трябвало да знаят кой е подбирал думите, които ще четат.

Поощрена от бурната реакция на свои колеги преводачи, пък и на писатели, Крофт поде обществена кампания в полза на преводачите. На страницата на британското Общество на писателите се появи отворено писмо, подписано както от нея, така и от английския писател Марк Хедън. „Много дълго приемахме преводачите за даденост – казват двамата. – Оттук нататък в договорите и разговорите ще молим издателите да посочват името на преводача на корицата, в случай че творбите ни бъдат преведени на друг език.” Кампанията, подета от двамата, ползва и хаштаг – #TranslatorsOnTheCover.

Писателите като цяло подкрепят исканията на преводачите. Мери Райсенбергер, която ръководи Асоциацията на писателите, дори отива крачка напред: „Преводачите би трябвало да получават отчисления от продажби, както и дял от допълнителните авторски права.

Въпреки че темата изскача периодично на повърхността, едва сега каузата, с която се захваща Дженифър Крофт, има шанс да получи по-широк отзвук. Благодарение на социалните мрежи, сред имената, които я подкрепят, са вече Александър Чи, Крис Краус, Джампа Лахири, както и самата Олга Токарчук. Крофт добавя: „Упоменаването на имената ни върху кориците на преведените книги би отнело две секунди и не струва нищо.”

Според статистиката малко под половината от издаваните във Великобритания преводи все пак посочват на корицата името на преводача. Самото отношение на издателите също е различно. Някои от тях според Крофт така и не искат да признаят заслугата на преводача като на съавтор на съответната творба. Ползата от името на превеждащия тя сравнява с информацията за режисьора и актьорите във филм, който сме си избрали да гледаме. „Често си избирам аудикниги – продължава преводачката, – според това кой ги чете.” Така, по нейните думи, открива творби, за които иначе не би чула. А същото според нея важи и за преводите.

Ролята на преводача особено на американския пазар е повече от важна, защото често именно той предлага книга на издателя. Но пък самите издатели коментират, че нямат ясно зададен стандарт за оформяне на кориците и вярват, че читателите реагират на самата книга. Според други, името на преводача не носи кой знае каква информация на читателя. Но има и издатели, които бързо възприемат новата тенденция и декларират, че мястото на положилия труд книгата да се появи на чужд език е именно на корицата.

Разбира се, пораждат се и други въпроси – например този дали няма по-ефективен начин издателите да се погрижат за своите преводачи … Например, като са коректни в изплащането на авторските права и в цялостните си отношения вместо да предоставя на корицата място за пиар, в какъвто се превръща изписването на името.

plr-background

Крофт е категорична, че каузата си заслужава – за нея това е начин да се придаде по-голямо значение на преводите в очите на издателите. Читателите ще реагират позитивно на такава промяна и разкриването на идентичността ще помогне на всички

Лира.бг по материали от Publishers Weekly

Прочетете още

smartphone-923081_1280

Аудиокнигите може да са опасни за вашия живот

Слушането им в градски условия понякога е проблем Инцидентите поради нечуване на приближаващо превозно средство …