Лира Литературно-рекламна Агенция
Малка, но сръчно написана – това е впечатлението от книжката на Ангел Еленков
„Мене ме сънува мравка“ е немногословен сборник с разкази от не по-малко любопитен автор, знаково име още от времето на т.нар „бърза литература“, сценарист и драматург, човек, който умее да предава сложни състояния с лекота, без нужда от непременно тежък сюжет зад тях. Със сигурност историите му ще ви се забият в ума, докато ги четете ей така, на спирката, в леглото, и ще видите себе си и хората наоколо във въображаема, нова светлина, даже в друга същност, както направи с мен хубавата му литература.
– Г-н Еленков, забавно е, когато попадна на човек, с когото имаме еднаква фамилия. Нищо не ни свързва, а сякаш говоря с далечен роднина. Вие как се чувствате?
– Аз винаги се чувствам като „далечен роднина”. Даже и с австрийския скиор Марсел Хиршер, чиято фамилия в превод от немски, наскоро ме светнаха, също означавала Еленков. Така че, да не пропуснете, ако издаде стихосбирка под заглавие „Шампионските финали на самотния хирш”, да го попитате в интервю защо се отказа от активния спорт в зенита на силите си?
– А защо не сте добавили след името си псевдонима Аци, с който сте известен?
– Някак несериозно ми се вижда вече, 125-килограмов, 52-годишен чичка с бяла брада и огромен черен чадър, пък… Аци… А и то си остана като разпознаваемост повече в бързолетящите финални надписи на предаванията, за които съм работил.
– Прилагате ли похвати от тях при писането на разкази? Насочвате ли мислено камера към героите си?
– Като дете не обичах много да чета. В смисъл, че подбирах по-къси неща, защото на дългите бързо се отплесвах. Киното повече ме впечатляваше. Така и попаднах на съветската екранизация на „Вий” по Гогол. На излизане от киносалона, в близката книжарница си купих сборник на Николай Василиевич, и литературата ме увлече. Взаимосвързани са нещата, явно, па макар и в обратен ред при мен… Тръгнах от екранизираното към написаното.
– С тези кратки форми от „Мене ме сънува мравка“, някои като притчи, напомняте китайския философ Джуан Дзъ, който размишлявал над съня си с една пеперуда. Да не би това да е целта ви 
– Може да е реминисценция, или пълна случайност. Пък кой знае, на „мандарин”, пеперуда вероятно е и мравка, и елен, и октомврийски бръмбар. Грехота ми е, но не съм запознат с творчеството на философа Джуан Дзъ, но пък звучи като една хубава наздравица!
– Какво място в живота ви заема вярата в Бога, тази тема присъства в няколко ваши разказа?
– Вярата в Бога за всеки вярващ е основна част от живота му. Ще цитирам бащата на наскоро отлетелия Джони Пенков, художника – Иван Пенков, който в стихче кратко казва: „Всяко стръкче сочи Бога, а ти питаш где е Той?”
