Начало / Автори / 140 години от рождението на Димитър Подвързачов: „Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката.”

140 години от рождението на Димитър Подвързачов: „Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката.”

BASA-1271K-1-161-26-Dimitar_PodvarzachovДнес се навършват 140 години от рождението на големия наш преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист Димитър Подвързачов. Роден е на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, той остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.

Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911-1912 г. заедно с Александър Божинов – литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. – списание „Звено“.

Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).

Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания.

През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1-2, 1933-1934), поемата „Война в джунглите“ (1934).

Ето някои от неговите афористични бисери:

 

Българинът е муха със самочувствието на аероплан.

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен – дори за работи, които нито съм сънувал.

Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че… по някой път зле.

Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен – може да го хвърли. Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.

Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, защо се е напил човек? Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос. Някой се напива, може би, само за да се приравни с вас, трезвите…

…Страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене. Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.

Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.

Гутенберг е имал не по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?

Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.

Тайната за добрите отношения между хората е много проста: „Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.”

Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.

Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.

Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.