Лира Литературно-рекламна Агенция
На 6 октомври, в деня на рождението на поета, преводача, сатирика, драматурга, журналиста, редактора, издателя и фейлетониста Димитър Подвързачов, с благодарност за създадено от него, да си припомним тези 3 негови стихотворения. А пък който иска, нека се порови за повече.
РОДИНА
Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост –
тъй важно-весела – почти
измислена за Simplicissimus.Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести –
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме –
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!Обичам те като жена,
която шепне обещания –
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
КАКЪВ НАРОД
С какъв народ – брилянт, злато –
съдбата ме дарила –
да ти разкажа, кайзер Франц,
едва ли имам сила.Народ “практичен, мъдър, тих”,
“по ветрища не зяпа” –
с една реч… ха-ха… кайзер Франц,
с една реч… дърта ряпа.Нà, избор правихме ний днес –
ти смяташ, той ме плаши?
Аз зная твърдо, кайзер Франц,
избрани са пак “наши”.Па и каквито щат да са,
без друго ще са мои –
тъй аз магьосвам, кайзер Франц,
туй стадо от герои.Пък ако бунтът някой ден
двореца ми задръсти –
на власт ще викна, кайзер Франц,
сам Брута – Станчев Кръсти.Историята не познава
по-тих републиканец!
Как той ще рипа, кайзер Франц,
по моя ловък танец!…При тоз народ “практичен, тих”,
когото тъй разбирам –
ти вярваш… ха-ха… кайзер Франц,
че аз ще абдикирам?
ЕПИТАФ
Другари, моят скърбен ден
отхожда бързо на залязване;
кога умра – над мен, за мен
не искам никакво приказване.
Кажете: на душа му мир! –
и ме затрупайте във ровеца,
и надращете с тебешир
последната ми игрословица:“Самия Сатана
съдбата му нарече я:
животът му мина
в безброй противоречия.Живя по общий ред,
но само с настроения,
и без да бе поет –
писа стихотворения.Роден аристократ –
във вечно безпаричие,
живя като във ад,
но с нужното приличие.И в своя нежен страх
и весело безволие,
редактор бе на “Смях”, –
умря от меланхолия!”
