Начало / Автори / Димитър Подвързачов: Българинът е муха със самочувствието на аероплан

Димитър Подвързачов: Българинът е муха със самочувствието на аероплан

dimitar_podvarzvachovНа днешния 13 ноември през 1937 г. си отива от този свят поетът, преводачът, сатирикът, драматургът, журналистът, редакторът, издателят и фейлетонистът Димитър Подвързачов. Роден е на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.
Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911-1912 г. заедно с Александър Божинов – литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. – списание „Звено“.
Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания.
През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1-2, 1933-1934), поемата „Война в джунглите“ (1934).

Ето някои от незабравимите му мисли:

 

Винаги съм се въздържал да предлагам книгите си за печат, защото се страхувах да не би издателят да ми отвърне: „Вие може би си мислите, че да пишете книги и да подвързвате книги е едно и също нещо.“

Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.

В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.

Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.

Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

Животът е река, пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. Умният е предпазлив: скита по брега, опитва брод – и излиза щастлив на другия бряг.

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?

Има автори със странна съдба: когато се шегуват, публиката ги взема много сериозно, а когато говорят сериозно — публиката ги смята за шегобийци.

Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

Тайната за успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: „По нищо да нямаш свое мнение!“

Тайната за добрите отношения между хората е много проста: „Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.“

Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.

Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.

Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *