Начало / Интервюта / Ели Логинова: Ние сме замислени и сътворени като хармонични същества

Ели Логинова: Ние сме замислени и сътворени като хармонични същества

„Феникс – храмът на живота“ е малка книга с голямо послание

Eli Loginova

Тя идва от същия източник, който провокира книгата на Елисавета Логинова  „Царичина. Съдбовен контакт“, написана за онези събития от близкото минало в България, когато по думите на самата авторка, „за пръв път в света успешно са работили земен екип от военни специалисти и представители на извънземен разум – Космическия колакториум“. С кодовото име „Слънчев лъч“ през 1990 г. те започват разкопки край софийското село Царичина, които са съпроводени от необичайни явления, но след две години също така мистериозно са прекратени от тогавашната власт. Сега, под формата на приказка, четем историята на първия човек, чието търсене в днешното смутно време май трябва да преосмислим.

– Госпожо Логинова, каква е целта на вашата „Звездна приказка“ и за кого е предназначена тя?

– Това е една интересна история, която препредава информацията за Сътворението. Тя е и за малки и големи, тъй като у всички го има любопитството, как е възникнал нашия живот, какво е било началото му. Затова я написах с голямо желание и вълнение, и се надявам да бъда разбрана от душите и сърцата на хората.

Иска ми се моята приказка да е и предизвикателство към всеки един да помечтае и попътува в дълбокия Космос. Да поиска да получи още и още информация за същността на живота наш и другите животи – там, сред Индиговата купа на небето.

Стремежът ми беше по нестандартен начин да опиша как е открита една красива планета в безкрайния Космос, и как по-късно тя се сдобива с биоживот. Читателят ще узнае кои са нашите създатели и основното – че ние не сме еволюирал вид маймуни, а сме замислени и сътворени като интелигентни, хуманоидни, хармонични същества. Мисля, че е много важно това да бъде ясно разбрано.

Аз, като посредник между моите Учители и земните хора, приех тази история с цялата си същност и опитах да ви я предам, като ви накарам да мечтаете и чрез нея да пробвате да намерите отговорите на въпроси, свързани с началото, първия човек земен, далечните отминали времена.

– Каква е връзката на тази книга с „Царичина. Съдбовен контакт“?

– Както има общо между двете книги, така има разлика в предаването на информацията. Общото е, че по време на операцията в Царичина ние търсихме скелета на един от първите хора, живели на нашата планета. В „Звездна приказка“ се разказва за откриването от представители на моите Учители на нашата планета и как се е стигнало до заселването ѝ с тези първи земни хора.

Различното е, че книгата „Царичина. Съдбовен контакт“ е почти документално описание на военната операция „Слънчев лъч“, проведена в продължение на две години от българското военно министерство в село Царичина. А „Феникс – храмът на живота“ е приказна история за възникването на човешкия живот на Земята.

– Защо ни е да знаем кои са първите хора сега, когато мнозина вярват, че ние сме последните, които пребиваваме в състояние на разпад и страх от вируси, политически и социални кризи?

– Връщайки се назад, аз установих, че всяка моя книга се появява в конкретното време, в точния момент, когато е било наистина нужно определена информация да достигне до нас, хората. И ето че „Звездна приказка“ излиза в момент, в който мисля, че е най-важно да оценим живота, който живеем. Да прогледнем в чудото на нашето появяване на този свят. И да осъзнаем отговорността си го запазим и предадем на тези, които трябва да дойдат след нас.

Моите Звездни Учители казват: „Ние създадохме живота на тази планета. Оттук нататък ваше задължение е да пазите Земята и нейния невероятен живот, защото те са едно от чудесата на Вселената.

Feniks 18-19

Всички сме свидетели на това, което се случва повече от година по целия свят. Трябва да се премахне сковаващия страх. Мисля, че не се осъзнава, че той е внушен, за да може чрез страха да се въздейства върху мисленето на хората. Да бъде то блокирано и те да спрат да излъчват чувства на обич, любов, доброта, приятелство, хармония. Да са „парализирани“ мисловно и да изпълняват определени „програми“.

Чрез тази приказка много бих желала, както и моите Учители, всички ние да спрем и да се замислим. Да си дадем сметка какво невероятно нещо представлява човешкия живот, каква красота и хармония има наоколо и вътре в нас. Да се опитаме да се погледнем отстрани и преоткрием чудото Земя. Доколкото е по нашите сили да съхраним природата, живота на Земята. И всеки ден да правим така, че всичко да е по-добре от това, което е било предишния ден.

– Защо го разказвате по такъв алегоричен начин?

– Тази история за сътворението на живота на Земята е разказана по начин, който да бъде по-лесно възприет от хората. Когато една истина няма стройна научна обосновка, когато не е доказана чрез известните ни закони от земните учени, единственият начин да я представиш, е приказната форма. От далечни времена чрез митове, саги, легенди и приказки се предават исторически събития, които са се случили, но са били странни за възприемане и обяснение.

– Ако наистина някъде има Космически колакториум, благодарение на който сме живи, няма ли опасност той внезапно да ни унищожи?

– Защо трябва да се унищожи нещо, което Те са създали. Което от Тях е наречено „чудо„. И което те са сътворили, за да бъде част от цялостната Вселенска хармония. Те, разбира се, не желаят да унищожават планетата и живота – своето творение. Те са тук, за да запазят нашата планета, която е застрашена от земни хора.

Биологичният живот е важен за планетата, защото той поддържа стабилността на земното ядро. От планетарната пулсация на Земята се определя излъчваната от нея чистота на вълната, която се включва в общия Вселенски вълнови поток.

Всичко във Вселената е пулсация, вибрация, енергия, информация, светлина, което всъщност представлява живота космичен.

Това всъщност гради и защитава Космическия колакториум. И няма как да бъде агресор. Това са земни понятия.

– В някои източни духовни учения понятието „капсула от златна светлина“ е техника за медитация. Тя същата ли е, която срещнах във вашата приказка?

– Това, за което разказвам в Звездната книжка, няма нищо общо с „капсула от златна светлина“ при медитация. Капсулата, за която говоря е съвсем различна – енергиийна форма, но трябва да се прочете приказката, за да се разбере цялата история.

– Дали съществува реално планетата на „Малкият принц“, или е писателско видение?

– Дали тя съществува реално, или не, дали е вълшебство, или не, няма никакво значение за мен.
Там горе – сред Индиговата купа на небето, всеки има своя звезда, където с крилете на мисълта си той стига, за да посрещне своите изгреви и залези. Да усети любовта, нежността и щастието от своята роза.

Всеки от нас има нужда от такава звезда и защо да не е това малката планета на принца. Аз мечтая и пътувам сред звездите и чувам техните звездни приказки, които усещам с цялата си същност.

Чрез приказката искам всеки сам да усети вълшебството на Вселената – с душа и сърце. И зная, че това е пътят добрите хора да стават все повече

eli

– Как Учителите биха възприели начинанията на милиардерите Джеф Безос, Илън Мъск и Ричард Брансън, които може би търсят контакт с тях в Космоса? А вашето отношение към космическите експерименти какво е?

– Това, което се опитват да правят тези милиардери, е бегъл поглед на тема „звездни пътешественици“. Малко ми прилича на игра на богати деца със скъпи играчки, които не се притесняват да демонстрират как си играят.
Замисълът на Учителите е съвсем друг. Те ще се съгласят на реална среща, когато настане необходимото време, със земни представители, които те определят за достойни, а не с хора, на които основното им предимство е че имат много пари или че искат да ръководят човечеството.

Разговора води Людмила Еленкова
Илюстрациите в книгата са на Петър Станимиров

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Alex_22

Александра Шехтова: Децата с особени дарби винаги са били обект на интерес

С Александра Шехтова, българка, която живее в Брюксел, говорим за особените деца и ретро нагласата …