Лира Литературно-рекламна Агенция
Издателите обръщат гръб на политическите заглавия
Законът за сигурността, одобрен миналата година от Китайския парламент, кара много хора в бранша да посегнат и към автоцензура. Пример за това e Джими Панг Чи-мин, който става известен с публикации, посветени на демонстрациите в защита на демокрацията. Тази година обаче той не предлага такива книги. „Всеки, който има щанд – обяснява издателят, – е изчел старателно всичко, което излага тук. За да е сигурен, че няма нищо, което би породило проблеми.”
Чи-мин е директор на издателство Sub-Culture Ltd. Някои от книгите с това лого изчезнаха от хонконгските библиотеки още в началото на годината, като не могат да бъдат открити и на панаира. Сред тях е „6430” на Чан Юн-ча, който събира спомени от очевидци на събитията на площад „Теананмън” през 1989 г. Тогава полицията буквално помита хиляди протестиращи. Темата е табу в Китай до ден днешен.
Преди приемането на Закона за сигурността Чи-мин подготвя издания от Брус Лам за най-младите протестиращи в Хонконг, също от Клауди Мо, която е арестувана от властите точно на основата на новите правни норми. И двете книги обаче липсват на щанда на издателството.
И един писател потвърждава, че процесите на автоцензура са повлияли мнозина издатели. Книгите на Джони Лау липсват на панаира – той пише за комунистическата партия на Китай, а също и за хонконгската история. „Ще намерите обаче книги, които говорят в подкрепа на правителството”, обяснява авторът.
Организатор на събитието е Хонконгският съвет за развитие на търговията. Заместник-директорът на организацията Бенджамин Чау уверява, че могат да се продават книги от участници в протестите, стига обаче да не нарушават споменатия закон. Според него организаторите нямат право да контролират изложеното по щандовете – за това се грижи полицията.
Има обаче и смелчаци – на панаира е изложена например книга от бившия студентски водач Шиу Ка-чун или пък на Реймънд И Цъ-чун, който ослепява с едното око при намесата на полицията
Въпросният закон е използван от полицията, за да преследва противниците на китайския режим в Хонконг. Авторитаризмът, толкова познат от самия Китай, се чувства вече във всяка област на живота и в Хонконг според мнозина наблюдатели. Властите обаче се защитават с довода, че законовата норма просто им помага да се борят с тероризма или сепаратизма. Всичко това се случва въпреки обещанията на Китай печатът и правосъдието в Хонконг да са независими.
