Лира Литературно-рекламна Агенция
По книжарниците излезе „Кратка история на Русия“ – въведение в руската история и култура от професора по славянски и източноевропейски изследвания Марк Галеоти. Галеоти, чиято професионална специализация е проблеми със сигурността в постсъветска Русия, е автор на 24 книги и гост автор в редица руски списания и вестници. „Кратка история на Русия“ е последното му издание и първото, което се фокусира не върху политиката, подземния криминален свят и войните, а върху историята и културата на руското общество.
Русия е страна, която заема една осма от обитаемата територия на Земята, простира се върху 11 часови зони, а най-североизточната ѝ точка е само на 82 километра от Аляска. Тя няма едно-единствено племе или народ или действителна централна идентичност. Руснаците са многообразен народ, съставен от различни парчета, а влиянията на външния свят са видими във всеки аспект от живота.
Разположението на Русия на кръстопът между Европа и Азия я превръща перманентно в „другата“ – европейците я възприемат за азиатска държава, а азиатците – за европейска. През вековете сложните отношения на Русия със Запада стават все по-важни. Понякога това означава приемственост на идеи и ценности. Друг път е решимост за отхвърляне на западното влияние, дори това да означава пренаписване на миналото.
Днес търсенето на наратив, който обединява избрани аспекти от Запада с традиционни схващания и идеологии, продължава. Въпросът къде е мястото на руското общество в света започва да се преобразява в как светът се отнася към Русия.
В „Кратка история на Русия“ Марк Галеоти се впуска в изследване на историята на Русия през призмата на два преплетени въпроса. Единият е начинът, по който външните влияния са оформили Русия. Вторият е как в замяна това е повлияло върху отношенията на Русия със света. Галеоти не пише за специалисти, а за всички, които се интересуват от дългата и богата история на страна, често описвана едновременно като „реликва на стара империя“ и „екзистенциална заплаха за Запада“.
Събрала хиляди години, културни феномени, кървави епизоди, митология, възходи и падения, „Кратка история на Русия“ изследва една необикновена нация още от зараждането ѝ чак до днешни дни и настоящото ѝ управление.
ОТКЪС
Въведение
Най-старата книга в Русия не говори с един глас. Тя реве и скимти, мърмори и пъшка, смее се и шепне все по-сподавено. През юли 2000 г. археолози, правещи разкопки в един от най-старите квартали на един от най-старите градове в Русия, Велики Новгород, откриват три дървени дъски, покрити с восък, които някога са били захванати една за друга като книга. Според радиовъглеродното датиране и други оценки те са от времето между 988 г. и 1030 г. сл. Хр. Върху восъка на дървените дъски са написани два псалма. Това е палимпсест – документ, който е бил използван отново и отново през десетилетията и на който са почти видими по-стари писания. Усърдната работа на руския лингвист Андрей Зализняк разкрива изумителен брой различни писмени документи, които някога са били гравирани на восъка. Те са хиляди – от „Духовни насоки за сина от бащата и майката“ до началото на Откровението на Свети Йоан Богослов, таблица с църковнославянската азбука и дори трактат „За непорочието“.
Това напълно пасва.
Многообразен народ
Русия е страна без естествени граници, там няма едно-единствено племе или народ, няма действителна централна идентичност. Страната е много обширна – простира се върху 11 часови зони, от европейската област крепост Калининград, днес откъсната от родината, чак до Беринговия проток, само на 82 километра от Аляска. В комбинация с недостъп-ността на много от регионите ѝ и разпръснатото население това помага да се обясни защо поддържането на централен контрол винаги е било такова предизвикателство и защо загубата на този контрол върху страната ужасява толкова много нейните владетели. Веднъж се запознах с (пенсиониран) офицер от КГБ, който призна, че „Ние винаги сме мислили, че е всичко или нищо: или държим страната в стиснат юмрук, или иначе всичко ще се разпадне“. Подозирам, че неговите предшественици, от царските служители до ранните средновековни князе, са имали почти същите притеснения – а служителите на Путин, дори при целия напредък на съвременните комуникации, със сигурност изпитват същото днес.
Нейното разположение на кръстопът между Европа и Азия също така прави Русия винаги да бъде смятана от всеки за „другия“ – европейците я възприемат като азиатска държава, а азиатците като европейска. Историята ѝ е била повлиявана отвън – от викинги, монголи, тръгнали на кръстоносен поход тевтонски ордени, поляци до французи по времето на Наполеон и германци по времето на Хитлер. Дори когато не е обсаждана физически, тя е оформяна от външни културни сили. Винаги се оглежда отвъд границите си в търсене на всичко – от културен капитал до технологични иновации. Тя отвръща на липсата на ясни граници с постоянен процес на експанзия, прибавяйки нови етнически, културни и религиозни идентичности към своя микс.
Руснаците следователно са многообразен народ, граждани на страна, съставена от различни парчета, в която тези външни влияния са видими във всеки аспект на живота. Езикът им е свидетелство за това. Железопътна гара на руски е вокзал. Думата идва от името на лондонската гара „Воксхол“ и е резултат от несполучлив превод, направен, когато изпълнена с благоговение руска делегация посещава Англия през XIX век. Навремето обаче руският елит е говорил френски, така че руснаците качват своя багаж в кушет-вагон. В южния град Одеса улиците носели италиански имена, защото това е бил езикът на търговията в Черно море. За разлика от това в Биробиджан, на китайската граница, местният език и до ден днешен е идиш, откакто Сталин опитва да насърчи съветските евреи да се заселят там през 30-те години на XX в. В укрепения кремъл на Казан има както източноправославна катедрала, така и мюсюлманска джамия, а в Далечния север шамани благославят петролопроводите.
Разбира се, всички народи са повече или по-малко смесица от различни вероизповедания, култури и идентичности. В епоха, в която кърито е любимото ястие във Великобритания, Френската академия продължава да води обречената битка срещу чуждиците, а над една осма от гражданите на САЩ са родени в чужбина, това със сигурност е така. Но има три изумителни неща, свързани с опита на Русия. Първото е самата дълбочина и разнообразие на това динамично присвояване на външни влияния. Второто е специфичните начини, по които поредни пластове са се наслагвали, за да създадат точно тази страна и култура. Всички нации може да имат съставни части, но начините, по които те се смесват, варират много. Третото е руският отговор на този процес.
Осъзнавайки и често чувствайки се неловко от тази разнородна, кръстосана идентичност, руснаците отговарят, като създават серия от национални митове, за да я отрекат или да я издигнат в почит. Всъщност самите основи на това, което днес наричаме Русия, са под булото на такива национални легенди, както ще обясня в първа глава. Например завоеванията на викингите са пренаписани така, че сякаш хората, живеещи в завладените територии, сами са поканили завоевателите. Тъй като има поток от такива легенди – от начина, по който Москва става „Трети Рим“, люлка на истинското християнство (след като първият пада в ръцете на варварите, а „Вторият Рим“, Византия, пада под ислямска власт), до днешните опити на Кремъл да представи Русия като бастион на традиционните социални ценности и като крепост срещу доминирания от Америка световен ред.
