Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристина Тот потърси помощ с отворено писмо
53-годишната авторка е сред водещите в страната си, като наред с писането се занимава с преводи от френски и художествена дейност. Тот разпространи в социалните мрежи писмо, с което описва моментното състояние на творческата сцена в Унгария, както и своето положение.
„В неволя съм – пише тя, – като резултат от едно интервю срещу мен бе подхваната дискредитираща политическа кампания. Получавам стотици очернящи съобщения и съм мишена за атаки на улицата. Някой напълни пощенската ми кутия с кучешки екскременти. Ориентирани вдясно медии атакуват осиновената ми непълнолетна дъщеря от ромски произход. Големият ми син също се страхува.”
По-нататък Кристина Тот уточнява, че ситуацията застрашава психическото ѝ здраве и че се чувства заплашена физически. Обръща се за помощ към своите чуждестранни преводачи и издатели с молба да разпространят писмото ѝ на колкото може повече места.
Според Тот в днешна Унгария всеки писател е застрашен, при положение че иска да изкаже свободно мнението си за случващото се в страната.
Самата тя избира за сюжетите си чувствителни теми като осиновяването или болестите, които съпровождат живота. По време на първата ковид-вълна написа „Приказка за пандемията”.
Причината за атаката срещу нея всъщност е мнението ѝ по отношение на задължителната литература в училище. За много от творбите казва, че съдържат стереотипи, които са далеч от днешното ни разбиране за отношенията и живота. Затова и предлага замяната им, което е оценено от медии в родината ѝ като предателство. Кристина Тот нарича атаката срещу себе си „добре организирана кампания”. Сега много от онлайн ангажиментите ѝ отпадат, а редица училища декларират, че ще я заличат от материала за матурата на големите ученици.
„Превърнах се в човек, изключен от обществото – размишлява горчиво Тот в интервю, публикувано извън Унгария, – парцал, който може да срита всеки. Написала съм трийсет книги, драми, детски творби, а на улицата ми подвикват и ме подбутват. Вече не мисля, че моята родина ме обича.”
Споделя още и това, че майчиният ѝ език е нейният духовен дом, литературната традиция на Унгария е същността ѝ. Но живее в дълбоко консервативна среда, ориентирана към мъжкото начало, невротична, залагаща на насилието. „Неотдавна в конституцията беше добавено – продължава, – че баща е мъжът, а майка е жената, с което направиха невъзможно хомосексуални двойки да осиновяват деца. Всяка година сме свидетели на крачка назад, страната ни става все по-затворена и все по-тъмно място в света ни.”
Кристина Тот споделя също, че университетите в Унгария губят автономността си. Въпреки протестите процесът изглежда необратим. Всъщност всяко различно мнение бързо заглъхва, понеже държавата умее да заплашва, да изнудва, да осуетява според писателката. Структурата ѝ не подкрепя талантливите. Обратно, поощряват се консервативни патриотични писатели, а имена като Имре Кертес и Петер Естерхази потъват все по-надолу. „Фрустрирани деца и възрастни са лесни за манипулиране – обяснява Кристина Тот. – И в крайна сметка това е целта. Създаване на лесно манипулируема маса.”
Тот е позната на българските читатели със сборника разкази „Баркод”, който излезе преди години в превод на Нели Недялкова. Петнайсетте истории в него се случват предимно в Унгария. Съвкупността им представлява кода на живота. По страниците са описани и последствията от епохата на Янош Кадар, макар че героите на деня днес са нови.
