Лира Литературно-рекламна Агенция
Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Неслучайно чрез заглавието авторката прави препратка към италианския художник и архитект Джовани Пиранези, живял преди 300 години и творил в направлението на неокласицизма, известен със своите фантастични лабиринти от арки, стълби и колони. Като изграден от него изглежда светът, в който ни отвежда Сузана Кларк – безпределен Дом, граничещ с откритото море, изпълнен със статуи и скулптури, всяка от които препраща към друго произведение на изкуството, някоя известна литературна творба или древен мит. Всяко от тях носи скрито послание, внася допълнителен смисъл към сюжета и е използвано внимателно и примерено от авторката. Хиляди са залите в Дома, неизброими са статуите му, но само едно е любимото му Чедо, което го познава напълно – Пиранези.
Единствено през очите на Пиранези читателят придобива представа за огромните мащабите на Дома, където обитава героят. Той не познава друго, освен този изграден от мрамор свят, затова е напълно отдаден на Дома, посветил се е на опознаването му, описва го в най-малката подробност, живее с неговия ритъм – с пълнолунията, с приливите и отливите, със смяната на сезоните. Не знае кой го е създал, но е наясно, че Той е любимото му чедо, че е съграден от нуждите на Дома. Пиранези не познава нищо извън този свят и не си спомня човека, който е бил, преди да попадне под покрова му, затова цялото му същество е обвързано с мястото, на което се намира и уменията, нужни му, за да оцелее. Безкрайността на Дома може да се сравнява единствено с безкрайната доброта на Пиранези, с огромното му сърце, с грижата му за всеки детайл на Дома, дори за отдавна мъртвите му обитатели и птиците, населяващи част от залите.
Но Пиранези не е единственият жив обитател на Дома, всяка седмица той се среща с човек, когото нарича просто Другия. Другия, който притежава необичайни лъскави неща, несвойствени за Дома, изглеждащи не на място. Другия, който, изглежда, няма нужда да се бори за храната си. Другия, който говори странни неща, които не би могло да са истина. Докато в Дома не пристига нов човек, непознат човек. Докато не се оказва, че Пиранези трябва да избере дали да игнорира новодошлия и да продължи да живее в рутината на познатия си свят или да рискува да открие истината за себе си, за Другия и Дома. И да се изправи пред последствията от избора си.
Изминаха шестнадесет години, откакто Сузана Кларк написа романа си „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, признат за литературен шедьовър. Дългоочакваният ѝ роман „Пиранези” по нищо не отстъпва на предшественика си. Омагьосващата книга на Кларк ще ви накара да се лутате между статуите без никакво желание да напуснете пределите на Дома.