Начало / "Четящият човек" / „Дигиталните” деца четат малко, но знаят повече

„Дигиталните” деца четат малко, но знаят повече

Интелигентни са толкова, колкото и предишни генерации

people-2603858_1920

Уменията на новото поколение са много по-различни от онези, които притежават техните родители и прародители. Сред добрите придобивки на епохата например е това, че няма нужда съвременните деца да помнят толкова информация, колкото предшествениците си. Отраснали с дигиталните технологии, те бързо и умело могат да намерят всичко, което им е нужно именно в онлайн пространството.

Променя се също и начина, по който децата възприемат информация. Само преди няколко десетки години на практика единственият способ това да се случи беше чрез четене. Сега обаче живеем във визуален свят, който е променил из основи статуквото. Затова и съвременните деца си набавят много по-бързо нужното с помощта на кратки видеа или дори хаштагове, които ги отвеждат до необходимото. Изображенията са съпроводени с много символи, които също са ценна информация за един млад човек.

Обратно, упреците към децата от традиционно мислещите остават в една и съща плоскост – четенето. Ето няколко такива основни точки, заради които се трупа напрежение по отношение на младото поколение:

  • Децата не четат
  • Трудно възприемат дълъг текст
  • Книги с обема на роман са невъзможни за преодоляване от тях
  • Дори на прага на гимназията по-скоро сричат
  • Речникът им обеднява и се влошава
  • Правописът им куца

Такъв тип критични забележки може да се добавят още много, а като се генерализира проблема, на дневен ред излиза и въпросът дали съвременните деца имат по-нисък коефициент на интелигентност от предишните поколения. Водени са много дискусии за това, като едно от мненията е, че безспорно днешните деца се справят с доста по-висок стресов фактор. Много от тях имат проблеми с концентрацията или пък изживяват трудни моменти в семейството, но такъв тип нередности определено не означават по-нисък коефициент на интелигентност.

hands-1167618_1920

Сега живеем във визуален свят, който е променил из основи статуквото. Затова и съвременните деца си набавят много по-бързо информация с помощта на кратки видеа или дори хаштагове

По-достъпната информация обаче поставя въпроса дали самото образование е адекватно спрямо променящия се свят. Ако в края на миналия век много от подробностите в учебника са били предназначени за запаметяване, сега тази нужда определено е отпаднала. Затова и по-скоро идеята е образованието плавно да премине към други основи и да дава възможност децата да анализират информацията и да я оценяват критически, за да могат да я обработват по един напълно различен от традиционния начин. Това може би ще ги провокира да покажат и истинските си способности.

По интересен начин интерпретира темата Боб Картоус, който се занимава с иновации в сферата на образованието. Сам той е автор на книгата No Future. Според него критиците на днешните деца разглеждат ситуацията, надянали розовите очила на собственото си детство. „Тенденцията е да се изтъква всичко негативно, като в същото време си спомняме хубавото, приятното. Като изтъкваме, че самите ние сме по-образовани от днешните деца, повишаваме и нашето себеуважение и самочувствие”, казва Картоус. Това обаче говори по-скоро за нормалния конфликт между поколенията, отколкото за някакъв срив в уменията и интересите на онези, които сега израстват.

Картоус добавя, че последните няколко десетки години са променили изцяло инструментите за изживяване на детството. Игрите, комуникацията, визията са дигитализирани, много от процесите протичат в социалните мрежи. Затова е изключително важно възрастните да опитат да разберат условията, при които израстват децата им, да встъпят в този толкова различен свят.

book-1822474_1920

Последните няколко десетки години са променили изцяло инструментите за изживяване на детството. Игрите, комуникацията, визията са дигитализирани, много от процесите протичат в социалните мрежи

Има обаче учени, които застъпват противоположната теза. Джерълд Крабтри от Станфорд е на мнение, че човечеството оглупява прогресивно през последните 3000 години. Според него античните гърци например са имали много повече идеи от нас и съответно, по-добра памет. Функциите на мозъка са били по-добре развити заради стремежа за оцеляване в онези условия. Преломният момент според Крабтри настъпва с развитието на земеделието, което прави живота ни по-сигурен.

Точно обратното обаче разглежда т. нар. Ефект на Флин, според който всяко следващо поколение е по-умно от предишното. Една от причините това да се случва е по-доброто здравеопазване. Самият Джеймс Флин, откривателят на тази закономерност, смята, че сме развили нови мисловни навици. Затова и човек притежава все повече компетентности и умения.

Центърът за икономически изследвания в Осло обаче предупреждава, че Ефектът на Флин като че ли вече не действа. Според изследванията, проведени там, хората родени около 1975-а водят по интелигентност с поне пет точки на родените около 1990-а. От центъра обаче предупреждават, че виртуалната реалност, в която живеят децата, трудно може да бъде оценена чрез подобни тестове. Тепърва ще се развиват нови методи, с които да се оцени какво носят в себе си новите поколения. А най-вероятно ще се окаже, че вместо да са оглупели те… сме остарели ние.

Лира.бг по материали от чужди медии

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ben-white-qDY9ahp0Mto-unsplash

10 начина децата да четат повече

Най-обикновени хитрости могат да привлекат вниманието им към книгите Учените отдавна са казали колко е …