Интелигентни са толкова, колкото и предишни генерации
Уменията на новото поколение са много по-различни от онези, които притежават техните родители и прародители. Сред добрите придобивки на епохата например е това, че няма нужда съвременните деца да помнят толкова информация, колкото предшествениците си. Отраснали с дигиталните технологии, те бързо и умело могат да намерят всичко, което им е нужно именно в онлайн пространството.
Променя се също и начина, по който децата възприемат информация. Само преди няколко десетки години на практика единственият способ това да се случи беше чрез четене. Сега обаче живеем във визуален свят, който е променил из основи статуквото. Затова и съвременните деца си набавят много по-бързо нужното с помощта на кратки видеа или дори хаштагове, които ги отвеждат до необходимото. Изображенията са съпроводени с много символи, които също са ценна информация за един млад човек.
Обратно, упреците към децата от традиционно мислещите остават в една и съща плоскост – четенето. Ето няколко такива основни точки, заради които се трупа напрежение по отношение на младото поколение:
- Децата не четат
- Трудно възприемат дълъг текст
- Книги с обема на роман са невъзможни за преодоляване от тях
- Дори на прага на гимназията по-скоро сричат
- Речникът им обеднява и се влошава
- Правописът им куца
Такъв тип критични забележки може да се добавят още много, а като се генерализира проблема, на дневен ред излиза и въпросът дали съвременните деца имат по-нисък коефициент на интелигентност от предишните поколения. Водени са много дискусии за това, като едно от мненията е, че безспорно днешните деца се справят с доста по-висок стресов фактор. Много от тях имат проблеми с концентрацията или пък изживяват трудни моменти в семейството, но такъв тип нередности определено не означават по-нисък коефициент на интелигентност.
Сега живеем във визуален свят, който е променил из основи статуквото. Затова и съвременните деца си набавят много по-бързо информация с помощта на кратки видеа или дори хаштагове
По-достъпната информация обаче поставя въпроса дали самото образование е адекватно спрямо променящия се свят. Ако в края на миналия век много от подробностите в учебника са били предназначени за запаметяване, сега тази нужда определено е отпаднала. Затова и по-скоро идеята е образованието плавно да премине към други основи и да дава възможност децата да анализират информацията и да я оценяват критически, за да могат да я обработват по един напълно различен от традиционния начин. Това може би ще ги провокира да покажат и истинските си способности.
По интересен начин интерпретира темата Боб Картоус, който се занимава с иновации в сферата на образованието. Сам той е автор на книгата No Future. Според него критиците на днешните деца разглеждат ситуацията, надянали розовите очила на собственото си детство. „Тенденцията е да се изтъква всичко негативно, като в същото време си спомняме хубавото, приятното. Като изтъкваме, че самите ние сме по-образовани от днешните деца, повишаваме и нашето себеуважение и самочувствие”, казва Картоус. Това обаче говори по-скоро за нормалния конфликт между поколенията, отколкото за някакъв срив в уменията и интересите на онези, които сега израстват.
Картоус добавя, че последните няколко десетки години са променили изцяло инструментите за изживяване на детството. Игрите, комуникацията, визията са дигитализирани, много от процесите протичат в социалните мрежи. Затова е изключително важно възрастните да опитат да разберат условията, при които израстват децата им, да встъпят в този толкова различен свят.
Последните няколко десетки години са променили изцяло инструментите за изживяване на детството. Игрите, комуникацията, визията са дигитализирани, много от процесите протичат в социалните мрежи
Има обаче учени, които застъпват противоположната теза. Джерълд Крабтри от Станфорд е на мнение, че човечеството оглупява прогресивно през последните 3000 години. Според него античните гърци например са имали много повече идеи от нас и съответно, по-добра памет. Функциите на мозъка са били по-добре развити заради стремежа за оцеляване в онези условия. Преломният момент според Крабтри настъпва с развитието на земеделието, което прави живота ни по-сигурен.
Точно обратното обаче разглежда т. нар. Ефект на Флин, според който всяко следващо поколение е по-умно от предишното. Една от причините това да се случва е по-доброто здравеопазване. Самият Джеймс Флин, откривателят на тази закономерност, смята, че сме развили нови мисловни навици. Затова и човек притежава все повече компетентности и умения.
Центърът за икономически изследвания в Осло обаче предупреждава, че Ефектът на Флин като че ли вече не действа. Според изследванията, проведени там, хората родени около 1975-а водят по интелигентност с поне пет точки на родените около 1990-а. От центъра обаче предупреждават, че виртуалната реалност, в която живеят децата, трудно може да бъде оценена чрез подобни тестове. Тепърва ще се развиват нови методи, с които да се оцени какво носят в себе си новите поколения. А най-вероятно ще се окаже, че вместо да са оглупели те… сме остарели ние.