Лира Литературно-рекламна Агенция
Трудно може да се опише в няколко реда история, написана от Уилям Фокнър
“Дивите палми” – какъв роман е това? Дали е любовен, дали е криминален, дали е тъжен, или пък обнадеждаващ? А може би обединява по страниците си всичко това накуп? Но да започнем с малко предистория.
“Дивите палми” не е оригиналното име на книгата, която първоначално излиза като “Ако те забравя, Йерусалиме” – вдъхновение от билбейския Псалм 137: 5-6. Промяната в заглавието е направена с чисто търговски подбуди, но и до ден-днешен се издава и в двата варианта. Двойствеността обаче е типична за Фокнър и то не коя да е двойственост, а тази, която свежда смразяващите крайности в хомогенен сценарий от живота. Критиците определят романа като нелюбовен, но разказващ за любовта, и то за многообразните ѝ измерения, които могат да те съсипят и изградят едновременно. В книгата се проследяват две отделни истории (“Старецът”), които са различни на пръв поглед, но съвсем еднакви в чувството на неизбежност, неистовост и крайности.
Героинята от “Дивите палми” Шарлът е странна, сякаш дошла от друго време и от друг свят, изработвайки също безкрайно странните си фигурки собственоръчно. Тя е сама, както забелязва Хари, но не самотна… просто сама, потопена в един измислен свят, който не резонира със света, който я заобикаля. Тя върви със зейнала рана към смъртта, която донякъде сама избира, но не от невъзможността на любовта, а от “онова нещо вътре в нея”. Същата участ има и високият затворник от “Старецът” – и двамата нямат място в света, и двамата водят борба, която вече е изгубена, но която означава свобода на духа отвътре.
Истински трагичният образ обаче тук е на съпруга на Шарлът Ритенмайер – джентълмен, морален, успял, сдържан, но не и колоритен. Католик и човек с ценности, Ритенмайер успява да удържи едно жестоко обещание към Шарлът, на което е способен единствено човек, който обича като луд жена, която вероятно никога не е била влюбена в него. Някои откриват прилики в историята на Шарлът с действителната любов на автора.
“Дивите палми” и “Старецът” се преплитат в една творба, макар с различни герои, историята е една и съща – любовта понякога е страшна, чужда, несправедлива и безсъвестна. Но в живота винаги има баланс, защото тук идват прошката, саможертвата и изкуплението – точо като библейския разказ за изкуплението на човечеството от саможертвеното разпятие на Христос.
Уилям Фокнър прекарва голямата част от живота си покрай Мисисипи – героинята-свидетел на много от творбите му. Почти винаги пиян, но постоянно пишещ за трагичността на обстоятелствата, Фокнър посреща последния си час също толкова трагично и достойно за кратка история на друг роман
Още от автора: “Дървото на желанията”, “Докато лежах и умирах”.
