Начало / Критика / На жените, които остаряват със страст

На жените, които остаряват със страст

Юлия ПЕТКОВА

Na-jenite-coverТози път авторката на „Къщата на духовете“ и „Ева Луна“ влага красноречието си в страстна апология на феминизма, на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред. Прави го с такава обезоръжаваща простота и сила, с каквато може да въздейства само писателка, чиито думи са изстрадани, само жена, чието порастване е белязано от страх и мрак, но и от „натрапчив стремеж към справедливост и дълбоко отрицание на мачизма“.
Както казва самата Исабел Алиенде, „На жените с обич“ е книга за нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици. Измамно лек лайтмотив, като се има предвид сериозната проблематика, явяваща се канава на иначе непринудения „приятелски“ разказ. А той хваща за гърлото още с първите страници, където Исабел възкресява образа на пастрока си, „чичо Рамон“, донякъде облекчил живота на смелата ù майка Панчита:
„През цялото си юношество го ненавиждах и отказвах да му се подчинявам, но той изобщо не забелязваше това, защото беше непоправим оптимист. Според него аз винаги съм била образцова дъщеря. Чичо Рамон имаше толкова лоша памет за всичко лошо, че на стари години ме наричаше Анхèлика – това е второто ми име – и ми казваше да спя на една страна, за да не си смачкам крилата…“
Алиенде обръща внимание на факта, че въпреки промените в редица закони, които формално елиминират дискриминацията, привилегиите за мъжкия пол остават: в световен план патриархатът продължава да доминира като система за политическо, икономическо, културно и религиозно потисничество. Тази система включва явни или имплицитни форми на изключване и агресия и мизогинията е само една от тях. Тя насърчава расизма, хомофобията, острото социално разслоение и неравенство, ксенофобията, нетърпимостта към различни идеи и различни хора…
Не е тайна, че варварските традиции и страхът продължават да функционират като инструменти за контрол. Една от всеки три жени претърпява някакъв вид физическо или сексуално издевателство през живота си, независимо как изглежда и на колко е години. Авторката признава, че неведнъж се е чувствала обезсърчена от това, че твърде много жени се боят от промяната, не смеят да се опълчат срещу посегателствата от страна на мъжете и дори не могат да си представят друг начин на живот. Личният ù бунт обаче се захранва от енергията на няколко забележителни жени с щедър и свободолюбив дух, с които животът я среща. Жени, постигнали значими успехи на територията на феминизма и борбата с невежеството и табутата – сред тях са активистките Стефани Синклер и Олга Мъри, вдъхновяващата президентка на Чили Мишел Бачелет, издателката ù Кармен Балселс. Самата Исабел Алиенде управлява фондация, ангажирана със защита на човешките права, подкрепа за бежанци, експлоатирани жени и деца.
„Патриархатът е като камък. Феминизмът, подобно на океана, е течение, могъщо, дълбоко, попило безкрайната сложност на живота, което настъпва на вълни, на приливи и отливи, а понякога се разбеснява като буря… Ние дори не осъзнаваме колко сме силни, докато не се изправим пред една трагедия. Човешкият потенциал за оцеляване е неизчерпаем.“
„На жените с обич“ – с оригинално заглавие Mujeres del alma mia – е писана по време на карантината през 2020 година, когато злокачественият стрес в резултат от разпространението на коронавируса  в цял свят беше не по-малко пагубен от заплахата за физическото ни здраве. Натиск, който съзнателно или не, Алиенде асоциира с влиянието на всички онези могъщи реакционни сили, задушаващи постигнатото в сферата на хуманизма и равноправието, с играта на неудържима алчност, догматизъм и власт, които рушат планетата и моралната тъкан на човечеството.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!