Лира Литературно-рекламна Агенция
Шекспир събира героите си на 11 март 1302-а
Датата се превръща в празник за почитателите на големия драматург, пък и за всички, които вярват в искрената, безпределна любов. През столетията образът на двамата влюбени се превръща в непостижим идеал – и изглежда, че ще остане такъв, докато на Земята има разделение между хората, войни и фанатизъм.
На всичко отгоре любовта между Ромео и Жулиета се сдобива с нови и нови значения, като основното ѝ послание остава това да живеем без вражда, без злоба, а отдадени на една по-висша цел.
Популярността на героите на Шекспир води до какви ли не инициативи. Дори в наше време във Верона съществува Клуб на Жулиета, в който получават писма, посветени на любовта, от цял свят.
Иначе самата пиеса се появява през 1595-а. Тя е сред най-популярните от Шекспир – заедно с „Хамлет”. През столетията е преправяна и адаптирана стотици пъти, понякога дори ѝ е добавян щастлив финал, но общото между всички версии е именно любовта, която свързва двамата герои.
При това Шекспир бърка дълбоко в Античността и продължава традицията на трагичните любовни истории, които съпровождат открай време човечеството. Драматургът включва и чисто политически елемент, говорейки за моралния упадък, който владее Флоренция, Ломбардия… Вдъхновява се и от италианските новели от онова време, за да създаде история с огромна притегателна сила.
Пиесата се появява през 1595-а. Тя е сред най-популярните от Шекспир. През столетията е преправяна и адаптирана стотици пъти
Резултатът си личи и по самата Верона, превърната в карта на невъзможната любов и проследяваща събитията от трагедията. Туристическият наплив към града е изцяло подчинен на написаното от Шекспир, като местата от постановката са доразкривани, надстроявани, разширявани, а легендите се множат. Поне сега, в ковид-епохата, духът на влюбените е оставен за кратко на спокойствие…
Джефри Марш, британски театрален историк, посвещава десет години от живота си да открие къде точно е написана „Ромео и Жулиета”. В крайна сметка открива документи, които показват, че във въпросния период от живота си Шекспир е живял на квартира в дома на гилдията, обединяваща продавачи на кожи. Прозорецът му гледал към гробището на църквата „Св. Елена”. Сигурно и тази гледка го е вдъхновявала за историята, която събрал по страниците на „Ромео и Жулиета”. Трагична и влюбена в живота едновременно.
