Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на „365 дни“ в едно откровено интервю
От „50 нюанса сиво“ досега не е имало еротична книга, която да пробие така силно, както „365 дни“. Това се дължи и на едноименния филм, надхвърлил границите на Полша, след като го откупи Нетфликс. Не спира интереса на зрителите по целия свят към страстта, която убедително пресъздават актьорите Анна Мария Секлуцка и Микеле Мороне на фона на красиви пейзажи. И тъй като подобни касови продукции си разменят гледащите и четящите, ние решихме да видим що за човек е авторката, създала в духа на „Красавицата и Звяра“ тази изпепеляваща еротика. Бланка се оказа неподправена като своята книга. Естествено, пуританите ще я оплюят, колебливите ще провокира, а за дошлите от друга планета, ето накратко историята: „365 дни“ има на разположение млада жена, за да бъде секс робиня в луксозното имение на изкусителен мафиот, или да се влюби в него и да докаже, че ако двама души са предопределени да бъдат заедно, никакви табута не важат. Останалото разказва самата Бланка Липинска, до която успяхме да стигнем благодарение на издателство „Сиела“.
– Здравейте Бланка, поздрави от България! Знаете ли как се приема „365 дни“ в нашата страна? Нека ви кажа, че дълго тя не слизаше от седмичните класации за продажби в много български книжарници.
– Здравейте и благодаря, че се свързахте с мен! Не знаех, че жените в България толкова обичат историята на Лаура и Масимо! Сигурна съм, че тя дава по нещо на всеки, това ме прави щастлива и аз го приемам като огромен комплимент.
– Вие не сте се занимавали професионално с литература или журналистика преди тази книга. Как решихте да я напишете?
– Беше съвпадение. Преди няколко години имах мъж, когото обичах много. Сякаш бях намерила мъжа на мечтите си, с изключение на едно нещо – в момента, в който и той се влюби в мен, спря да ме желае. Знам, че звучи абсурдно, но е истина. В края на книгата си му благодаря за това, което направи. Както и да е, отначало помислих, че става дума за болест. Започнах да го водя по лекари и изпробвахме какви ли не терапии. Когато всичко се провали няколко месеца по-късно, аз се сринах психически и изпаднах в депресия. Тогава ми дойде идеята да започна да записвам собствените си сексуални фантазии. В крайна сметка така създадох „365 дни”. Написах книгата за себе си. Историята трябваше да опази връзката ми от разпад. Имах нужда книгата да ми даде онова нещо, от което се нуждаех в истинския живот. Но в момента, в който я приключих, последната искрица надежда за отношенията ни изчезна и всичко свърши. Виждате ли, книгата бе само заместител, а заместителите, те не водят до нищо.
– Хората, разбира се, сравняват „365 дни“ и трилогията „50 нюанса сиво“, дори мнозина смятат описанията във вашия роман за по-смели. Чели ли сте Е Л Джеймс и какво е отношението ви към тези тези сравнения?
– Повечето еротични романи са сходни. Главният герой обикновено е богат, страшно красив и властен. Четох „50 нюанса сиво” преди доста време. За съжаление, по мое мнение, имаше още какво да се желае от полския превод. На моменти звучеше гротескно вместо секси. Но трябва да ѝ го признаете – Е Л Джеймс промени еротичната литература завинаги. Тя постла пътя за автори като мен.
– А защо решихте секси похитителят да е точно италианец? Между другото, поздравления за избора на актьора Микеле Мороне, който във филма е доста… натуралистичен 
– О, да… Мики! Първият път, щом го видях, знаех, че след като е успял мен да ме впечатли толкова (което не е лесно), и други жени ще го заобичат. А колкото до националността на героя, тя се появи естествено. Бях в Сицилия и празнувах 29-ия си рожден ден, когато написах „365 дни”.
Написах книгата за себе си. Историята трябваше да опази връзката ми от разпад
– Вие сте съавтор на сценария за филмовата адаптация. Как се почувствахте по време на снимките, гледайки думите, които сте написали, да оживяват в тези сцени?
– Беше страхотно! На моменти за мен ставаше твърде емоционално натоварено. Например сцената от рождения ден на Лаура, когато тя вижда Масимо за пръв път… Беше точно както си го спомнях от моя 29-и рожден ден. И се скрих, понеже не можех да спра да плача. Като че ли някой прожектираше собствените ми мисли пред очите ми…Абсолютно налудничаво.
– Такива ли сте полякините, като Лаура – своенравни жени, готови да следват своите инстинкти, не толкова мъжа до себе си?
– Радвам се, че вие я виждате по този начин. Много хора по света възприемат Лаура като жертвата, което е абсолютно грешно. Това, че губи контрол (когато е отвлечена) е едно, но тя в нито един друг момент не губи себе си. Полските жени са смели, диви и бойни. Ние сме храбри, безстрашни жени. За съжаление сме ограничени от твърде голямото влияние на религията върху всичко в нашата държава. От нас се очаква да се държим според постулатите на Библията – да бъдем добри съпруги, да даваме и да прощаваме, напълно подвластни на мъжете си. За късмет все повече и повече жени се опълчват на това и избират да живеят според собствената си съвест, по собствените си правила.
– Доскоро целият свят наблюдаваше протестите в Полша срещу решението за забрана на абортите. Медиите отбелязаха, че това са най-мащабните политически акции във вашата страна от времето на „Солидарност„. Вие какво мислите за тях?
– Мисля, че свободата е в това човек да може да взема решения сам за себе си. Всеки от нас трябва да действа според собствената си съвест. Затова имаме свободна воля, нали? В момента са трудни времена за жените в моята държава, но се опитвам да страня от политиката и смятам така да продължавам. Аз съм експерт по секса и връзките, не съм политически коментатор.
– А какво място заема любовта в живота ви? Не сексът, чувството любов.
– Истинската любов е най-голямата ми мечта. Идвам от прекрасно семейство, в което винаги съм била обградена от любов. Родителите ми са вече от почти 40 години заедно. Наблюдавала съм ги в последните 35 и си позволих да вярвам, че нещо толкова красиво един ден може да се случи и на мен.
– Вярвате ли в най-чистата форма на любов, като от приказките, в които накрая двамата заживяват щастливо?
– Вярвам в разума и партньорството, искреността, откровеността и компромиса. Вярвам, че хората не са били създадени да бъдат моногамни, но винаги могат да опитат.
