Начало / Интервюта / Иво Сиромахов: Ние, българите, опровергаваме дори дарвиновата теория за еволюцията

Иво Сиромахов: Ние, българите, опровергаваме дори дарвиновата теория за еволюцията

12_ivo_siromahov2Наскоро по книжарниците се появи продължението на книгата „У майкини“ със заглавие „Майкини и другите“ . То веднага влезе в класациите за най-продавани книги на Книжарници Хеликон. От лира.бг зададохме няколко въпроса на автора на двете книги Иво Сиромахов и той бе любезен да отговори на читателите ни. Ето как:

Г-н Сиромахов, след „У майкини“ написахте продължение „Майкини и другите“. Това поредица ли ще бъде?

„Майкини и другите“ е краят на сагата. Такъв беше първоначалният ми замисъл – да са две книги, които разказват ден по ден живота на майкини и неприятните им роднини в продължение на една година.

Къде всъщност се намира селото на майкини?

Майкини не е конкретно място. То е състояние на духа. Те са във всеки български град и село, но и в Лондон, и в Чикаго. Навсякъде, където отиде, българинът пренася със себе си целия си товар от предразсъдъци, мнителност и байганьовщина. По-патриотично мислещите хора биха нарекли байганьовщината „българщина“, макар че не виждам основания да се гордеем с манталитета си.

Опитвате се да разкажете българския манталитет през иронията?

Винаги е имало два разказа за българския живот. Единият е героичният, вазовият тип „Опълченците на Шипка“. Другият е ироничният, алековият – като „Бай Ганьо“. Единственият гений, който е успял да съчетае и двата подхода, е Захари Стоянов с неговите „Записки по българските въстания“. Аз просто се опитвам да говоря за духа на българите от 21-ви век, които май по нищо не се различават от българите в края на 19-и век. Това, от една страна е хубаво, защото е белег за някаква устойчивост във времето. От друга страна, е малко тъжно, защото ми се иска да вярвам, че хората биха могли да се развиват и усъвършенстват.

Не сме ли се развили и усъвършенствали през последните сто години?

Уви, не сме. Ние, българите, опровергаваме дори дарвиновата теория за еволюцията. По нашите земи еволюция няма, всичко си е все същото.

227305_bВ книгата си описвате хора, които не харесват живота си, но не се и опитват да го променят. Защо са такива?

Защото промяната изисква усилия. А ние не обичаме усилията. Искаме всичко да се случва веднага и ако може да ни се даде наготово. Дори свободата си сме получили даром и може би затова не умеем да я ценим. Аз си спомням как през 1989 година имаше огромен ентусиазъм от внезапно сполетялата ни свобода. Но скоро след това се видя, че не знаем какво да правим с нея. За повечето от българите се оказа, че представата за свободата е да могат да си купуват дънки и банани. И да ходят на море в Гърция. Дотам се простират мечтите ни. Затова сега имаме дънки, банани и почиваме в Гърция. Но свободата я няма. А май вече не я и търсим.

Навремето Тодор Колев питаше „Как ще ги стигнем американците…“

Великият Тодор Колев успя да формулира с тази песен една много важна черта от националния манталитет – чуждопоклонничеството. Ние уж искаме да стигнем американците, обаче не сме готови да работим толкова, колкото тях. Напоследък виждам, че злорадстваме заради простотиите, които се случиха с атаката срещу Капитолия. Радваме се, че уж американците били станали като нас. Това е много показателно за българския манталитет. Ние не се опитваме да се извисим до добрите примери, а чакаме те да се провалят до нашето дередже.

Откъде черпите вдъхновение за сюжетите си?

От всекидневието. Българите заживяха в социалните мрежи и решиха, че там се съдържат отговорите на всички въпроси. И понеже не сме възпитавани в критично мислене, смятаме, че каквото пише в интернет, е безусловна истина. В момента мрежата ври от простотии – зодии, врачки, съвети за правилно хранене, което води до вечен живот. Стигнали сме дотам, че като авторитетен източник на знание се цитира гадателката на Берлускони. Нейните прозрения се споделят с ентусиазъм. Очаквам скоро да научим прогнозите на масажистката на Путин и теляка на Ердоган. И да ги посрещнем с възторг.

Не е ли хубаво, че хората имат възможност да изразяват мненията си в социалните мрежи?

Разбира се, че е хубаво. Проблемът е, когато започнат да вярват, че мненията имат по-голяма тежест от фактите.

Защо се проваляме като общество? На политици ли не случихме?

„Не случихме“ можем да кажем, ако сме диктатура или монархия. Но в условията на демокрация носим цялата отговорност за политиците, които сме избрали. Тези хора са нашата представа за държавници. За хора, които са най-достойни да управляват обществените дела. И в момента нашата представа за най-заслужилите да ни управляват изглежда така – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган, Корнелия Нинова, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Марешки… Отвратително е, но само това успяхме да излъчим.

А има ли алтернатива?

Много ми се иска да има, но не знам дали е възможно. Наскоро прочетох автобиографията на Барак Обама „Обетована земя“. Книга, от която разбираш, че политиката всъщност е кауза, идея за един по-добър, по-справедлив свят, а не просто разпределяне на някакви кинти, както сме свикнали да я възприемаме в България. Чета статиите и речите на Вацлав Хавел – един изключителен политик, посветил живота си на идеите за свобода и демокрация. И си задавам въпроса – какво ще стане, ако Хавел се яви на избори в България? Сигурен съм, че няма да прескочи четирипроцентовата бариера. Ще го смачкат. Няма да го разберат. Малко хора ще го подкрепят. Майкините си искат хора като тях – хора на далаверата, на простащината, на тарикатщината.

Има ли надежда, че можем да ги надмогнем?

Няма.

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

223718_b

Иво Сиромахов ви кани „У майкини”

Популярният български сценарист, драматург и писател с нова безмилостно смешна сатира, посветена на българската народопсихология. …