Начало / Интервюта / Карън Суон: Перфектният подарък не е само материален

Карън Суон: Перфектният подарък не е само материален

С британската писателка говорим за стойността на подаръците и бестселърите

maxresdefault

Читателите вече познават Карън Суон с любовните романи „Римска тайна“ и „Парижка тайна“, както и с тематичните „Коледна тайна“ и „Перфектният подарък“, като последният беше сред най-харесваните тази Коледа. Той стана повод да я потърсим и ето че най-после тя ни отговори в тон с атмосферата на своите сюжети – вечен празник и приятна суматоха, отличен хумор и история със социална поука. Радваме се, че зад лекотата на всички нейни книги открихме такъв професионалист. Карън Суон отлично знае какво прави, защото има сериозната школовка на журналист от световни лайфстайл издания (Vogue, YUO, Tatler ) и реагира съвсем естествено или с усмивка на някои наши провокативни въпроси. Благодарим за съдействието на екипа на издателство „Сиела“, които направиха възможна връзката ни с тази интересна жена, а и напълно заслужено – бестселъров автор в своя жанр.

– Мисис Суон, ще ни позволите ли в началото да се пошегуваме с вас – миналата зима романът ви „Коледна тайна“ изкуши мнозина да опитат уиски, тази година „Перфектният подарък“ подсети сума ти жени да искат дизайнерски бижута. Нямате ли милост към човешките слабости? :)

– Ха-ха, опасявам се, че отговорът е не! Но обичайно аз съм си най-голямата жертва. Така изцяло се потапям в тези различни светове, че се превръщам в най-върлия им фен и най-страстен потребител.

– Вие сте работили като моден журналист. Как се насочихте към писането на художествена литература и помогна ли ви този ресор – модата, при създаването на романтични истории?

– Тогава още не го знаех, но работата в списание беше страхотна тренировъчна площадка за по-нататъшното ми развитие в областта на художествената литература. Журналистиката ми помогна, като ми даде способността да се фокусирам, когато пиша с крайни срокове, и ме окуражи да гледам на писането като на работа, а не като на хоби, което да подхранвам. Хората питат за вдъхновението, но в моя опит то не „пристига“ само – налага ми се да работя здравата, за да го открия. Знам, че читателите – и редакторът ми! – искат да са уверени, че могат да ми имат доверие, така че отнесох две умения от предишната си професия: да мога да работя за определен обем и да го правя всеки ден.

Колкото до модата – тя определено ми помогна да „виждам“ нещата. Една от основните задачи на писателя е да забелязва детайлите. За да можеш да построиш друг свят, трябва да включиш всичките си сетива, а модата е въпрос на вглеждане и допир. Не бих осмисляла така цветовете, текстурата и формите, ако не съм прекарала години в това да ги изучавам подробно.

– Вашите книги наистина впечатляват с обема си. Как се пишат такива дебели романи?  

– Във всекидневния си живот много обичам да приказвам :) Само питайте приятелите и семейството ми – не бих разказала случка с десет думи, ако мога да използвам сто! Все пак освен красноречието обичам и да рисувам картини с думите си. Написала съм толкова много книги – 20 – че вече познавам обичайната схема. Първата чернова обикновено е около 400 страници (105 хил. думи). Понеже знам това, то се превръща в полезен инструмент, докато пиша, защото ми показва къде се намирам в хода на историята и дали ми се налага да надграждам или да орязвам сюжета.

– „Перфектният подарък“ е една от първите ви книги, в която още заглавието зарежда с очакване. Разкажете ни какво е посланието й?

– Благодаря. Надявам се, че добре предава напрежението, което изпитваме всяка Коледа – да намерим перфектния подарък. Живеем във време на такова предполагаемо съвършенство, че онова, което просто е „добро“, вече не ни е достатъчно. Освен това ни е обхванало ужасно консуматорство. Харесва ми, че можем да променим представата за перфектния подарък единствено като за материална вещ. Затова и „подаръкът“ в книгата не е само колие, той е нещо далеч по-ценно.

– Често описвате хора над средната класа, какво искате да кажете на читателите, повечето от които не живеят в лукс?

– Вярно е, че героите ми имат лайфстайл, към който много хора се стремят, но главните ми герои винаги са „нормални“ – те навлизат в тези светове, не са родени в тях. По този начин ние, като читатели, ги гледаме с очите на аутсайдери и винаги с чувството, че сме различни. Убеждението ми е, че основите за щастлив живот, на прословутото „и заживели щастливо“, не са парите или успехът, а по-кротки ценности като любовта, уважението и връзката с другите.

Харесва ми да прескачам между различните поколения, защото твърдо вярвам, че родителите, бабите и дядовците ни са имали точно толкова интересни и ярки животи, колкото и ние

karen

– Кой е най-хубавият подарък, който сте получавали?

– Трите ми деца, разбира се, но ако питате за подаръци в опаковъчна хартия, веднъж ми подариха невероятно красива огърлица с полускъпоценен камък, която много исках да имам, но не мислех, че мога да си позволя. Съпругът ми я купи тайно от мен – дори не знам как е разбрал за нея – и първо ми поднесе цяла серия ужасни подаръци (като машина за вакумиране на храна), преди да покаже огърлицата. Мисля, че елементът на изненадата и идеята, която той беше вложил, я превърна в такъв изключителен подарък.

– Българската публика познава книгите ви „Парижка тайна“ и „Римска тайна“, в които разполагате героите си между минало и настояще. Защо ви харесва да се връщате в миналото, дори във време на война? 

– Винаги съм чувствала, че по много начини самият живот е бил „по-голяма работа“ в миналото (въпреки че пандемията промени това, разбира се!) и откакто живеем в мирно време, сме потънали в своеобразна апатия. Като вид хората често даваме най-доброто от себе си в трудни времена и въпреки че в никакъв случай не можем да кажем, че войната е нещо хубаво, не можем да отречем, че тя ни кара да оценим повече живота и важните за нас неща. Тогава всичко става по-належащо и с по-ясни очертания, страстите се нажежават.

Също така ми харесва да прескачам между различните поколения, защото твърдо вярвам, че родителите, бабите и дядовците ни са имали точно толкова интересни и ярки животи, колкото и ние. Обидно и наивно е да ги възприемаме просто като „стари хора“, и да смятаме, че нямат какво да ни кажат. Историите и тайните, които те носят, се простират чак до наши дни и влияят на решенията, които вземаме сега. Обичам да пиша за по-възрастни герои и се въздържам от подтика да ги направя „безобидни“ или „добрички“. Даже често ги правя по-многопластови – Магда в „Парижка тайна“ е идеален пример за това.

– Тази година празниците са различни навсякъде по света заради пандемията, но Великобритания е първата държава, в която започна ваксинирането. Какво е настроението при вас, хората как се чувстват?

– За съжаление след като получихме одобрение за ваксината първоначалният оптимизъм се помрачи от това, че новият, по-заразен щам върлува и болниците ни са препълнени. Все пак определено има усещане за светлина в тунела. Отново сме под карантина, но хората са обнадеждени, че повсеместното ваксиниране означава, че му се вижда краят – че пролетта ще донесе някакво завръщане към нормалното. Надявам се, че и в България има подобно усещане. Тази пандемия не признава граници или държави – само когато всички държави се имунизират, ще успеем да се отървем от бедствието.

– И последен въпрос, знаете ли нещо за България?

– За съжаление недостатъчно, но знам за великолепните ви рози – признавам си, че ги обмислям като тема на бъдеща книга… Също така отдавна ми се иска да посетя София, така че в първия момент, в който отново може да се пътува, имам намерение да дойда и да науча повече.

Въпросите зададе Людмила Еленкова
Превод Рия Найденова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Виктор Меламед

Виктор Меламед: Животът е богат на подобни истории

„Дива луна“ е сборник с диво заглавие, който е пълен с разпознаваеми хора Авторът Виктор Меламед …