Лира Литературно-рекламна Агенция
40-годишният италианец привлече вниманието ни с романа „Вярност“
Марко Мисироли привлече вниманието на критика и читатели още с дебюта си. Senza Coda спечели през 2005-а наградата Кампиело за дебют на годината. Всъщност и почти всяка негова следваща книга успява в някоя надпревара. „Вярност“ пък е абсолютен бестселър в Италия, като продажбите надхвърлиха 100 хил. екземпляра. Книгата се сдоби с номинация за престижната награда Стрега, а излезе и на български – в превод на Райна Максимова. Ето какво споделя самият писател за своето творение…
– Своя роман „Вярност” пишете след признанието на баща си, че за него да е верен на вашата майка е означавало „да се раздели с част от себе си”. Как ви се стори това като техен син?
– Размишлявах за отдадеността. Чух от баща си какво е да си отдаден на един човек, на любовта, но и каква цена заплащаш за това. Точно благодарение на това признание, което ми довери този любвеобилен и обичащ мъж, съзрях и цената, която е заплатил за своята вярност към майка ми: може би тъгата, може би изгасващото непокорство, може би двата инфаркта, през които премина, а може би – кой знае – отказът от други любови и друг живот. Върху тази способност е изграден романът ми: способността да сме верни и способността да успеем да се отвърнем от страстта.
– Книгата започва с цитат от Филип Рот – повлияло ли ви е неговото писане?
– Филип Рот анализира в дълбочина противоречията между хората и същевременно обръща внимание върху противоречията в обществото, все едно всичко това е общ чувствителен организъм. Индивид и общество в него придобиват политическо значение: когато изследваме индивида, разкриваме и сенките на времето ни. Хареса ми представата, че мога да се опра точно на тази визия и да напиша книга как през кризата във връзката може би се стига до обяснение за кризата на цялото ни време. „Вярност” държи да е роман, в който чрез анализа на отношенията може да се дефинират тайните, които ни движат на ниво социум. Дали наистина страстта е само на нивото на партньорска, съпружеска двойка? Отговорът е в романа.
– Героите ви живеят в голям комфорт и парадоксално, но той ги води до дискомфорт. Мислите ли, че в обществен план това е проблем на нашето време?
– Касае се за една изразителна западна черта. Комфортът, доброто положение, потребността да си част от система, която може да ни позволи да сме себе си, но която, точно обратното, може да протежира преструвки и лицемерие. В това са пуснали корени хора, които живеят в неискреност или са прекалено независими. Лицемерие или независимост? Оказваме се на кръстопът, като се замислим за това. Романът ми опитва да тръгне и в двете посоки.
„Вярност” държи да е роман, в който чрез анализа на отношенията може да се дефинират тайните, които ни движат на ниво социум
– „Вярност” има чертите и на филм. Докъде стигна идеята за продукция на „Нетфликс”, за която се заговори?
– Работим върху нея. Сега завършваме работата по съдържанието и ако всичко върви гладко, в началото на 2021-а ще започнат снимките, а през май филмът ще е в „Нетфликс”!
– Последните години се говори много за италиански автори. Дали това има връзка с популярността на Елена Феранте?
– Определено тя е личността, която ускори процеса, макар че лично аз си мисля, че рано или късно италианската литература щеше да привлече вниманието, защото вече доста години изследваме различни посоки. Едно време се превеждаха едва няколко автори, днес налице са качествени творби, които са родени от смелостта да се рискува с помощта на напрегната история. Отново станахме ловци на случки и изследователи на езика. Убеден съм, че всичко това е действителната основа на тази впечатляваща вълна в настоящето.
