Радослав Донев: Ходенето сред природата е най-доброто лекарство

20.12.2020 Интервюта

„55 планински кътчета“ е албум със снимки, който провокира да ги обходиш

Чудесното оформление на книгата е дело на графичния дизайнер Радослав Донев, който заедно с редактора Димитър Риков предлага една виртуална и все пак жива разходка из българските планини. В това болнаво, студено, но и празнично време, говорим с него за изкушението да бродиш и да снимаш.

– Господин Донев, преди пет години излезе вашия фотоалбум „51 приказни планински кътчета от България“, сега „55 планински кътчета“. Това преиздание ли е, или са нови снимки с нови маршрути?

– „55 планински кътчета“ е нещо като допълнено издание на „51 приказни планински кътчета от България“. Освен че предлага нови снимки и маршрути, сегашната книга притежава луксозност на фотографско списание с по-качествени снимки и би била чудесен коледен подарък за изкушените от планинските предизвикателства, за любителите на природните ни забележителности и за ценителите на добре уловения миг.

– Кажете за хората, които гледат вашите фотографии като картички, но не биха мръднали по-далече от полянка на Витоша – какъв е смисъла да стигнеш до един планински връх и да поемеш обратно, ако горе няма поне хотел

– Бих им казал, че ходенето сред природата е най-доброто лекарство, както за тялото, така и за душата на човека!

– Вярно ли е, че в планината не можеш да срещнеш лоши хора, имали ли сте екстремни ситуации, в които е трябвало да се оказва помощ?

– Мисля, че в планината може да срещнеш всякакви хора, както и в града. Моите предпочитания са да ходя в планината предимно сам или с децата си, в редки изключения с някой приятел. Не обичам тълпите и големите компании, за мен преходите в планините са лично преживяване и там се чувствам най-близо до Твореца на тази прекрасна земя!
И може би поради факта, че ходя предимно сам, досега не съм срещал хора, имащи нужда от помощ, но аз лично съм имал много премеждия в планините. Изпадал съм в трудни ситуации през зимата по време на снежни виелици и съм се губил многократно, след което съм се намирал – процесът на загубване в планината винаги ми е харесвал.

– Книгата съдържа и gps–координати, а защо няма подробно описани маршрути от типа „вляво от пътечката към върха се намира мостче с чешмичка“?

– С този фотоалбум бих искал да провокирам любопитството на хората. Вярвам, че всеки човек притежава откривателски дух и не е необходимо да следваш маршрути или да разчиташ на приятели да те заведат някъде.

– Веднага ли улавяте кадъра, или чакате подходящо слънце, нагазвате в някое езеро, приближавате максимално върха, или снимате отдалече?

– Всичко улавям в движение, оставям се планината да ме изненада, не си падам по изчакването на подходящи условия за заснемане. Не бих казал че съм професионалист, по-скоро съм любител фотограф, защото любя да снимам, красиви кътчета.

– Защо хората днес се доверяват повече на образите, отколкото на думите?

– Такова е времето – езикът на образите измести езика на символите. Тук може да говорим още много по темата, но ще навлезем в сферата на философията