Начало / Интервюта / Петко Славов: Музиката е единственото нещо освен любовта, което придава смисъл

Петко Славов: Музиката е единственото нещо освен любовта, което придава смисъл

„Въпреки любовта“ е книга, която четем и слушаме музика зад думите

petko

Това е дебютния роман на Петко Славов – познат в музикалните среди певец, композитор, китарист, басист и текстописец. Работил е като странстващ музикант по нощните клубове и барове на Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония, Исландия. У нас е бил част от успешните проекти на Bluba Lu, Koka Mass Jazz, Остава, Homeovox, Людмила Сланева (Локо) и други. Четиринайсет години е в бенда на шоуто на БНТ „Нощни птици“. Неслучайно и книгата му прилича на сборен албум от отделни парчета – разкази, всеки със своя емоция, различно темпо и една обединяваща тема – любовта между два сложни характера. Освен че подтиква към размисъл, този роман ще обогати музикалната култура на всеки читател, защото предлага изобилие от песни и изпълнители, а най-приятно е да усети съзвучието с хора, чийто връзки може би са подобни на неговите, но се развиват в чужда страна. Потърсихме автора Петко Славов, за да ни разкаже повече.

– Господин Славов, как решихте да свържете отделни разкази в роман?   

– Идеята за романа започна от разкази. Пътувайки през годините, като музикант срещнах много интересни хора и имах цялото време на света, затова реших да го използвам, като обезсмъртя всички тези персонажи.

– Впечатляваща плейлиста съдържа книгата ви, както и любопитни препратки към музиката изобщо. Не можеше ли човек с вашия опит да напише нещо теоретично, учебник, да речем. А не любовна история :)

– Нямаше как историята да не се завърти около музиката, тя е единственото нещо, което освен любовта има логика в живота и му придава смисъл. А аз нямам необходимите акедемични знания за издаване на учебник, имам само субективните си наблюдения и предположения за вътрешния свят на  хората и живота им, затова описвам и доизмислям.

– В състояние ли сте да пишете художествен текст на фона на музика, не текст на песен. Или за този роман ви трябваше тишина?

– Когато има музика, цялото ми внимание е към нея. Не мога дори да чета книга, а какво остава да пиша… Слушайки музика, не мога да правя нищо друго, освен да я анализирам. Не толкова тишина ми трябваше за романа, а концентриране и изслушване на вътрешния ми глас, както и малко повече вяра, че това всичко си заслужава.

– Описвате връзката между българка и норвежки музикант. Когато границите се отвориха в близкото минало, много наши музиканти отидоха там. Защо, добър климат ли има за музика в Норвегия, нямам предвид фиордите?

– Причината да има много музиканти там първоначално е доброто или ако мога да кажа, най-доброто заплащане на свирещите ми колеги. Другата и за мен по-добрата, е потребността на скандинавците от музика, която те запълват точно с такива като нас.

– А как гледате на всеобемащия азиатски пазар днес и на явления като кей-попът, който привлича младежите?

– Отстрани, обичам да стоя информиран, следя всичко, но избирателно. Дъщеря ми Симона е меломан, тя ме държи в течение. Това, че младежите харесват кей-поп е някак разбираемо, защото западната поп-култура е в застой, а младите търсят екзотика и разнообразие.

– Какво е странстващ трубадур в наши дни?

– Това е социална издънка, която се опитва да не се разделя с детските си мечти.

Книгата показва преминаване през вътрешни състояния, разделяне с определени мечти и надежди

7b5cf9ef0e84a6b81d4e06564226334a

– Да се върнем на книгата. Кое спъва любовта на двойката в нея, различните националности, или факта, че и двамата са творчески натури?

– И двете. Различните националности водят до различни морални ценности, което води до конфронтация след определено време. В частност при моята героиня, проблемът идва от там, че тя бяга от едно място в което е нещастна, полага много усилия, и физически и духовни да стигне до друго, само за да разбере малко по-късно, че на новото се чувства по същия начин и вече няма къде да се скрие.

– Но защо давате шанс на тази връзка, вярвате в щастливия край ли?

– Това е все пак предлагане на перспектива от която ни лишиха (или поне мен) в реалния живот. Това е и идеята и обяснението за евентуалната порция щастие, която вярвам се полага на всеки.

– Около ковид-кризата в каква тоналност тече живота ви, как изобщо хората от музикалния бранш се изявяват без публика?

– Атонално, без форма. Изчакване и страх дали все пак ще ни отнемат детската мечта и ще трябва да пораснем.

– Неотдавна се появи вашия видео сингъл „Краят на една утопия“. Тази песен кореспондира ли по някакъв начин с книгата „Въпреки любовта“?

– “Краят на една утопия” е опит за разговор със себе си, равносметка, която правим в определен период от живота си. Песента, както и книгата показват преминаване през вътрешни състояния, разделянето с определени мечти и надежди, но и двете оставят авариен изход към щастието…

Разговора води Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Karen Swan at the Casa della Letteratura in Rome for the Rome International Literary Festival, 23rd May 2012

Карън Суон: Перфектният подарък не е само материален

С британската писателка говорим за стойността на подаръците и бестселърите Читателите вече познават Карън Суон с …