Начало / Интервюта / Георги Бърдаров: Всеки от героите на „Absolvo Тe“ е принуден да прости!

Георги Бърдаров: Всеки от героите на „Absolvo Тe“ е принуден да прости!

Четири години след успешния си роман „Аз още броя дните“, който беше номиниран за „Награда Хеликон“ 2016, Георги Бърдаров се завръща с нова книга –„Absolvo Te“.

121291412_666452584285382_5128728709967402381_n

Изразът звучи като заклинание, сплело в един съдбовен възел три разнопосочни съдби. Евреин, арабин и нацистки офицер идват от проблемните години на Холокоста и арабско-израелския конфликт, за които уж сме чели достатъчно, но не от позицията на прошката. Затова не търсете в „Absolvo Te“ толкова военни сюжети, колкото емоции, в характерния за Георги Бърдаров стил. Книгата е пречупена през погледа му на специалист по етно-религиозни конфликти, и най-вече на отличен разказвач. Едва след като си поех дъх, за да изплувам на повърхността от този концентриран в драмата си текст, изпитах пречистващото му въздействие. И желание да поговорим с автора.

-Доцент Бърдаров, изразът „absolvo te“ (опрощавам твоите грехове) принадлежи на католическата църква, но никой от основните герои във вашата книга не изповядва такава вяра. Защо в оригинал на латински то е заглавие на книгата?

226369_b-Защото съм твърдо убеден, че общото между християнство, ислям, юдаизъм е в пъти повече от различното и го доказвам постоянно в лекции, публични презентации, обучения и книги. Всяка една религия по дефиниция означава мир, любов и разбирателство между хората, от тази гледна точка деленето е изкуствено с цел хората да бъдат манипулирани и насъсквани едни срещу други. Сега вече по-конкретно за израза, знам откъде идва, проучил съм го, но още като имах концепцията на романа, ми дойде идеята заглавието да бъде латински израз свързан с прошката. Тогава потърсих в нета и попаднах на Absolvo te.

-Прошката не е ли малко снемане на вината, особено когато арабин трябва да прости на евреин, или греша?

-Моето убеждение е, че в този конфликт всички са виновни и всички са жертви, от тази гледна точка прошката е преди всичко опрощение на собствените ти грешки, слабости и гадни неща, които си извършил, макар и притиснат от обстоятелствта. Нито един от героите ми не прощава просто така, защото е хубаво и християнско, а защото е принуден и това беше замисъла на романа. Да, всеки един от тях изпитва чувство за вина и затова е принуден да прости!

– Тримата главни герои показват три огромни човешки трагедии. За коя ви беше най-тежко да пишете, чисто емоционално – на арабина, евреина, или нациста?

-Всяка ме докосна по свой начин, от всяка ме болеше по свой начин. Най-трудно ми бе да пиша за арабо-израелския конфликт, тъй като ясно си дадох сметка, че няма как човек извън техния регион, колкото и документално да е подготвен, да разбере на 100% как те се чувстват и как възприемат „другия“ в конфликта. Но най-силна емоционална връзка имам с Макс Шевченко и сякаш минах с него през цялата адска машина на смъртта наречена Аушвиц!

-Разбрах, че сте посетили Аушвиц. Миналата година из социалните мрежи плъзнаха снимки на младежи, които си правят селфита в бившите концлагери, в призрачния Чернобил. Тъй като аз също ви помолих за снимка, срещнахте ли подобни „туристи“ и как ги възприемате?  

-Да, бях там на 17-ти ноември 2018г., беше изцъклен, ледено студен и слънчев ден, ден който няма да забравя никога. Видях скритите неща зад баналната и общоизвестна на всички тема за концлагерите на смъртта и по специално за Аушвиц. Хората, които срещнах този ден бяха нормални хора, от различни точки на Европа, които със страх и свити сърца бяха дошли да се докоснат до злото и историята. Аз не видях някой да си прави селфи, но не се учудвам. Бих ви отговорил с една реплика на един от главните ми герои, който е нацистки офицер и веднъж казва, че съвсем скоро хората ще забравят какво точно са извършили, а ще мине време и ще почнат дори да го величаят. Такава е историята на човешкия род, той никога не си взима поука, а забравя толкова бързо, че просто не е реално. Изключително къса ни е паметта!

OZT_4266

-Вие как се опазихте да не изразите политическа позиция в книгата?

-Като университетски преподавател, който при това преподава Етно-религиозни конфликти, винаги съм се стремял да спазвам максимална обективност, да изложа фактите и да погледна конлфикта от различни гледни точки, а хората сами да си направят изводите. Не е лесно, защото и аз съм човек и имам своите пристрастия, но може би ясното ми убеждение, че войната и конфликтите са просто бизнес, в които някой печели милиарди, а милиони други мрат с песен на уста, като си мислят, че го правят за някаква свещенна кауза или за бъдещето на децата си, също ми помага да остана максимално дистанциран!

-При толкова смърт, каква е ролята на красивите аромати, които разграничават отделните глави – „с аромат на цъфнала вишна“, „вкусът на живата вода“, „животът ухае на лавандула“?

-Още при първия ми роман „Аз още броя дните“, моята близка приятелка и сътрудничка Ралица ми обърна внимание колко рядко героите в книгите слушат конкретна музика, а по принцип в живота хората постоянно слушаме любимите си изпълнители. Тогава аз добавих песните на една много популярна група от времето на Югославия -„Сребърни криле“, и те дооформиха напълно атмосферата на мястото и времето. Тук реших, че също така липсват ароматите, които усещат главните герои и формират техния мироглед. Исках читателите да усетят с всички сетива какво чувстват героите, защото тези усещания са много важни за тяхната лчина история и драма!

-Извън нея, но пак по темата за конфликтите, бихте ли коментирали македонския казус, който напоследък изостри отношенията между Скопие и София?

-Аз съм от този край на България – село Кулата, и съм закърмен с историите за македонския край и неговите легендарни воеводи. Отделно преподавам Етно-религиозни конфликти. Имам мнение, разбира се. И то е, че България много закъсня в защита на националния си интерес по казуса Македония. Гърците от самото начало отстовяха интереса си и накрая направиха компромис, докато ние тръгнахме с много компромиси и накрая се втвърдихме, като позиция. От друга страна обаче всеки, който не разбира, че огромният интерес на България и въобще на целия регион, за да иам стабилност, е Северна Македония да бъде в ЕС, просто няма елементарна представа от световната и регионална геополитическа обстановка. Линията тук е много тънка, ние хем трябва да защитим постфактум националния си интерес, хем имаме огромна изгода от членството на Северна Македония в ЕС.  Тук винаги се сещам за една любима реплика от филма „Мера според мера“, когато на възрастния вече Танас Дилбер му задават въпроса „Бре, Танасе шо е за тебе Македония?“, той обръща слепите си очи към небето и отвръща : „Мъка, мъка, Мъкедония“. Един път завинаги на Балканите трябва да приключим с тая мъка, иначе все ще ни манипулират и използват чрез нея т. нар. Велики сили!

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

Korici (2)

Ясни са номинациите за награда „Хеликон“ 2023 г.

Това са двайсет и вторите годишни номинации за литературната награда „Хеликон“. На заключително заседание жури …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...