Лира Литературно-рекламна Агенция
Известната наша преводачка от немски стана съставител на необикновена книга
Името на Жанина Драгостинова стои под най-добрите образци на немската литература. Блестящите й преводи и също толкова добри публицистични текстове отдавна са спечелили признанието на читателите. Вярваме, че те ще отворят и сборника „Моята булчинска рокля“. В него 44 жени разказват истински истории за миналото, чиято притегателна сила днес някои приемат с носталгия, други с повече самоирония. Нежната корица и оформлението на книгата са дело на художничката Люба Халева, а за идеята отвъд този романтичен облик, говорим с авторката Жанина Драгостинова.
-Защо избрахте булчинската рокля за тема, като символ на женствеността ли се явява тя, или е точка на пречупване в живота на българките?
– В тази книга булчинската рокля не е тема, а повод да се говори по няколко различни теми: за решението да останеш с един човек „докато смъртта ви раздели“; за решението да напуснеш този, с когото някога си искала да си „цял живот“; за смелостта да повториш (че и да потретиш); за куража да не се отказваш да търсиш онова, което би нарекла щастие; за препятствията в съжителството със или без брак; за майчинството или какво кара една жена да роди и отгледа дете, дори ако не е намерила подходящия мъж за баща; за това какво се случва, когато единият партньор поради болест остане буквално в ръцете на другия; за измъкването от кошмара на домашното насилие; за традицията и модерността; за еманципацията на жената от семейството й; за способността й сама да определя посоката на живота си… Булчинската рокля е само вълшебната нишка, която нанизва в едно различните разкази, носещи различни гледни точки към вечния въпрос: „Коя съм аз?“
-Какви бяха първите реакции на жените, които поканихте да участват в сборника?
– Възторжени. Всички казаха, че темата ги вълнува, което много ме зарадва.
-Профилът на тези 44 героини не е ли твърде интелектуален, за да споделят откровено интимни подробности от бита си?
-Да, повечето работят в сходна област – актриси, журналистки, пиарки, писателки – но пък имат различни житейски съдби. Общото помежду им е, че са силни жени, които са преминали през драматични моменти, но са излезли от тях още по-уверени в себе си и във възможностите си. Днес те са в хармония с околния свят и със себе си, за което им се възхищавам. Колкото до откровеността в разказите им – на места тя е смайваща, което е прекрасно. Искреността им завладя мен, надявам се да завладее и читателите на книгата.
-Мислите ли, че съвременното поколение жени, което си прави моминско парти със стриптизьор, наема сватбена агенция, филмов екип и какво ли не, ще разбере тази книга?
– „Моята булчинска рокля“ не е книга-наръчник как да се оженим. Да, в нея се разказва за сватби от различни години, дори различни епохи от историята на България, и това ни дава възможност да проследим как се е променяло отношението към брака, как бавно и полека жената се е освобождавала от подчиненото си положение, но най-общо това не е книга за сватбата, а за любовта. А любовта разтуптява сърцата на всички поколения. И млади, и стари искат да обичат и да бъдат обичани.
-Имате ли обратна връзка, как са реагирали мъжете на историите на своите съпруги, да не предизвикат някой внезапен развод след прочетеното 
-Толкова смели жени, каквито са авторките в тази книга, могат да съжителстват само с безстрашни мъже. А безстрашните мъже могат да понесат всичко, дори и внезапните откровения на съпругите си.
-Вие живеете във Виена. Как от днешна гледна точка, в условията на ковид-криза и политически трусове, виждате българското семейство. Дали пък не сме уютен патриархален остров тук?
-Кризите от всякакъв вид – политически, финансови, здравословни – със сигурност се отразяват и на семейството. Там, където връзката е здрава, кризата ще я направи още по-здрава. Където нишката е започнала да изтънява, под тежестта на кризата очевидно ще се скъса. Не мисля, че българското семейство е много по-различно от всяко друго. Привличането и отблъскването при хората е едно и също навсякъде. Ако не беше така, ние нямаше да разбираме чуждите книги. Стара истина е, че всяка криза е добре дошла за литературата, но да не ти се случва да я живееш. Дали сме уютен патриархален остров, не знам, но съм сигурна, че имаме много за разказване. Може би някой ще се появи и нашият разказ за ковид-кризата и отражението й върху любовта на човеците.
Разговора води: Людмила Еленкова
