Битува митът, че младите не четат. Категоричното опровержение на това е младото семейство Йовилина и Евгени. В края на миналата година двамата решават да се оженят. До тук – нищо необикновено – обичат се младите… Шокът за близките им идва от желанието им всички гости да дойдат на сватбата с книга вместо с цветя.
„Идеята беше моя. Аз работя в един голям хотел като супервайзер в отдел Събития и Конференции и доста често присъствам на сватби, на които се подаряват много букети на младоженците, а след това голяма част от букетите остават при нас. Затова реших, че искам нещо по-трайно. А какво по-трайно от книгите?“, обяснява булката. „Част от роднините бяха доста скептични. Искаха да се спази традицията с цветята. Приятелите бяха доста приятно изненадани и определено идеята им хареса“, допълва Евгени.
Двамата обикалят много вериги с книжарници. Желанието им е всички техни гости да избират подаръка си по списък, за да се избегне огромното повторение от заглавия. Поканените са от цялата страна, затова е важно този списък да циркулира в книжарниците. В крайна сметка мечтата им за книжна сватба се оказва най-добре приета в книжарници „Хеликон“. „Честно да си кажем, „Хеликон“ не беше първата книжарска верига, към която се обърнахме, но Михаела (Паленкова – б.ред.) и нейният екип от „Хеликон Витоша“ бяха единствените, които открито харесаха идеята и се ангажираха с нейното реализиране“, казва младото семейство. И така – обиколките започват. Книги се купуват от всички пет обекта в София, двете книжарници на веригата в Пловдив, във Велико Търново, в Благоевград, в Бургас. „Имаше съвсем дребни недоразумения. В някои книжарници в провинцията се объркваха, но на момента решаваха проблема. Като цяло, доста добра организация. Така на фона на броя книги, които имаше в списъка, 3-4 повторения ни се сториха незначителни“, казват доволни двамата млади. На сватбата гостите се появяват с над 50 книги. Най-подаряваната книга се оказва „Нови 101 отбивки (Идеи за пътешествия до малко познати места в България)“ от Иван Михалев и Елина Цанкова – цели четири екземпляра. Но и това бързо е решено – замяната е направена, като Евгени избира голям тълковен речник, а Йовилина се спира на детската класика от Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче“ и събрани съчинения от Емилиян Станев. „Аз съм юрист. А един юрист винаги има нужда от речник“, признава младоженецът. Подаръците са изкушение и за всички роднини, като вече няколко от тях са отмъкнати от сестрата на младоженеца.
Естествено, 50 книги са предизвикателство за всеки нов дом. До този извод стигат и Йовилина и Евгени след сватбата. „Не бяхме съвсем подготвени. Добре, че имаме приятели с дизайнерско студиo ( Еnsophia), които правят уникални мебели за всеки клиент и се надяваме скоро да получим и нашата „библиотека“, радват се те.
Младото семейство се оказва с разнообразни вкусове в областта на литературата. „Аз в момента съм на вълна криминале, а пък Евгени обича фентъзи. Но като гледам получените книги, ще започна с книгите, свързани с историята на България, а Евгени ще наблегне на българската художествена литература“, признават те. Четенето е заложено в гена на Евгени. „Като малък целият апартамент, в който живеех, беше пълен с книги – коридор, трапезария, спални, хол – навсякъде. Много обичах да ги подреждам и започвах да чета, но за съжаление рядко ги довършвах. Това продължи, докато станах на 10-11 и взех да излизам да играя с другите деца. В следващите 8-10 години не четях толкова активно. Сестра ми, която е със седем години по-малка от мен, горе-долу като стана на 12-13, се „запали“ много по книгите и оттогава за всеки празник иска да й подаряваме книги. И аз, покрай тези нейни желания, преоткрих желанието за четене. Отивам в книжарницата, купувам книга за нея и … хоп – я да си взема една и за мен. И така, лека-полека, вече не мога да спра да чета. Всяка свободна минута – в метрото, вкъщи като съм сам… Пък даже и като не съм“.
Йови е откровена – по книгите я пали приятелят й, вече съпруг: „Аз не обичам да чета. Хм, по-скоро не обичах да чета. Започнах може би година след като вече бяхме заедно с Евгени и той постоянно ми повтаряше, че трябвало да се чете, че е много приятно и увлекателно и времето минавало много бързо. Уау, колко глупава ми звучеше неговата логика! Аз живеех в Пловдив тогава и почти всеки уикенд пътувах до София – 2 часа с влак. Доста бавно минава времето във влака. И така малко с таблета, малко с книжка. Започнах и аз да чета.“
И тъй като въпреки сватбата лятото се оказва професионално натоварено, меденият месец ще бъде отложен за есента или началото на зимата. „Замисляме се за Малдивите“, признава Евгени. Тези планове обаче може скоро да се променят, предвид книгите, които са избрали първо да прочетат – „501 града, които трябва да посетите“ и „География на блаженството“.
Така де, четенето е любов, четенето е пътуване! Горчиво!