Лира Литературно-рекламна Агенция
Роб Халфорд разкрива пред нас живота си
Феновете на „Джудас Прийст“ знаят новината – автобиографичната „Изповед“ на вокалиста Роб Халфорд вече е факт. Няма как да пропуснем изданието на български, което излиза с твърди и меки корици и буквално си е намерило майстора. Негов преводач е Сибин Майналовски – многократно награждаван писател в жанра „хорър“, част от клуба LAZARUS, зад гърба си има немалко авторски и преводни текстове, но думата ни е за този, в който той пресъздава умело личността на Роб Халфорд и атмосферата около една от най-великите метъл групи. Сибин вече е гостувал на Лира.бг със своя сборник „Симфония на мъртвите“ и отново го посрещаме с удоволствие, за да чуем как разказва за книга, минала през ръцете и душата му.
– Заглавието „Изповед“ заигравка с името на групата ли е – Judas Priest (Свещеник на Юда), или Роб Халфорд наистина е вярващ?
– Това сигурно ще бъде също толкова шокиращо за читателите, колкото беше и за мен, но Халфорд наистина е вярващ. В книгата са описани случаи, в които той се е обръщал за помощ, съвет или подкрепа към Господ… и най-странното е, че поне според Роб, Господ наистина му е помагал. Е… Господ и „Лед Цепелин“ 
Ще разберете за какво точно става въпрос, когато прочетете книгата.
А заигравки вътре има много. Като се започне от заглавието (това наистина е изповед, а не обикновена автобиография), през слогана, с който се рекламираше („Повечето свещеници изслушват изповеди. Този обаче се изповядва.“), в самия текст… „Изповед“ е истинска наслада за сетивата
– Кога е писал Роб Халфорд тази книга, че успява да включи в нея и отношението си към Ковид-19?
– Благодарение на светкавичната реакция на издателство Hybrid books започнахме работа по книгата още когато тя беше във вид на коректура, суров Word-файл – дори не бе излязъл PDF-ът за предпечат! Именно затова успяхме да я издадем в същия ден, в който се появи и по книжарниците в цял свят. А последната глава бе написана от Халфорд малко преди ръкописът да потегли към печатниците и затова текстът е суперактуален… не че останалата част от „Изповед“ не е
– От превода ти мисля, че или си фен на „Джудас“, или просто си се за забавлявал, защото на ниво език текстът се лее като музиката на самата група. Все пак кое ти беше най-трудно с автобиографията на Роб Халфорд?
– Всъщност и двете – фен съм и наистина се забавлявах, понеже това беше едно доста забавно, но и сериозно предизвикателство. Роб е обикновен човек, от работническо семейство, затова по-голямата част от книгата е написана на народен, разбираем, цветист и понякога почти невъзможен за превод език. Този „ям-ям“ диалект (така го наричат самите англичани) е толкова жив и оплетен, че на места зациклях с часове, докато се чудех по какъв начин да преведа този или онзи идиом. За разлика от някои колеги, които смятат, че са много велики и затова няма нужда да правят справки, аз лично превеждах с поне десетина отворени в браузъра таба – онлайн енциклопедии, речници на арго, Уикипедия (естествено!) и какво ли още не. Ето защо се надявам, че преводът наистина се е получил. От това, което имам до момента като отзиви, мога да си направя извода, че решението ми да включа доста бележки под линия се е оказало правилно. Хората постоянно ми пишат колко нови и непознати досега за тях неща са научили благодарение на това.
А едно от най-трудните неща беше да намеря синоними, с които се описва действието „напиване“ – нещо, което Роб е правил доста по време на бурните си младежки години. Тъй като не обичам повторения, се постарах да вкарам цялата цветистост на българския език във въпросните изречения Въобще, се опитах да предам тази непринуденост на изказа, която блика от всяка страница, и искрено се надявам да ми се е получило!)
– Явно се е получило, защото много бързо след излизането си тази автобиография попадна в седмичната класация на книжарници „Хеликон“
– Интересна беше и реакцията на хората към пусканите от издателството откъси във фейсбук. Такъв искрен, неподправен, жив интерес отдавна не бях виждал… а се предполага, че българският читател е свикнал на какво ли не! Преди премиерата на книгата се оказа, че предварителните поръчки са толкова много, че има реална опасност първият тираж на „Изповед“ с твърди корици да бъде изчерпан още преди книжарниците да я получат, което си е прецедент за нашите географски ширини. И сега истерията по Халфорд продължава – месинджърът ми във фейсбук е препълнен със съобщения от приятели, познати и непознати, които ми задават въпроси относно книгата, превода, някои подробности около текста… дори имах запитване как е в оригинал изречението, което съм превел като „Ай сиктир, Лес!“
Самият факт, че си влюбен в хеви метъла, не означава задължително, че си някакъв супермачо, коравосърдечен, който за закуска отхапва главите на прилепи
– Тъй като авторът започва от детството си, стана ми интересно що за жени са го отглеждали. Прочетох как майка му скочила на ринга по време на боксов мач и почнала да налага единият от играчите с дамската си чантичка или как баба му му давала смес от бира и лимонада, или коктейл „Снежна топка“ – джин, мастика и сметана. Щастливо дете ли е бил?
– Ами ако не броим факта, че дълго време се е борил с чувствата си и се е мъчил да прикрие (най-вече от родителите си), че е гей, липсват обичайните житейски трагедии, които сме свикнали да четем в подобни биографии. Никой не го е пребивал от бой, никой не го е ограничавал за това или онова, връзката му с родителското тяло винаги е била на нужното ниво… Може би затова именно е станал и вокалист на мегаизвестна група, а не сериен убиец
– Циник ли е той спрямо алкохола, наркотиците и всички субстанции, съпътстващи живота на музикантите, или е реалист, осъзнава, че те носят проблеми?
– О, това е една от „тънките червени линии“, които преминават през цялата книга. Като се има предвид какви усилия е трябвало да положи, за да се откаже от въпросните химии, какво точно му е коствала злоупотребата с едва ли не цялата менделеева таблица… определено може да се каже, че е научил за проблемите, които вървят ръка за ръка с „временното щастие“, и то от първа ръка, и то плащайки доста сериозна цена.
– Пише ли Роб Халфорд за времето, когато е зарязал групата и връщането си обратно?
– Разбира се! Това е един от най-мътните моменти в историята на „Джудас Прийст“ и версията на Роб за този период е… хм, нека да кажем, странна. Дълго не можех да повярвам, че истината е толкова… простичка. Но нямаме причини да се съмняваме в думите му. На всичките близо четиристотин страници Халфорд не спира да повтаря, че „Джудас“ – това е неговият живот, неговата страст, неговото вдъхновение. Забавни са описанията на опитите му да възстанови комуникацията с останалите членове на бандата… Всъщност, сега като се замисля, в книгата просто няма слаби моменти, които да ти се прииска да разлистиш припряно, докато стигнеш до „интересната част“. Понеже „Изповед“ е интересна на 101%.
– Обяснява ли как една уязвима в същността си натура, която открито споделя своята хомосексуалност, може да прави такава „твърда“ музика?
– Ами не, не обяснява… но според мен няма и необходимост. Самият факт, че си влюбен в хеви метъла, не означава задължително, че си някакъв супермачо, коравосърдечен, който за закуска отхапва главите на прилепи (е, за Ози Осбърн не е толкова сигурно
– В тази връзка, имам гаден „жълт“ въпрос – дали са се познавали с Фреди Меркюри?
– Не и в библейския смисъл Но да, в книгата са описани няколко (сравнително) близки срещи на двете легенди. За жалост, няма кой знае колко „жълтина“ в това.
– Как са го възприемали останалите от метъл-гилдията, все мъжкари от класа? С кого е работил, цитирай някои имена за хората, които не знаят в детайли кариерата на Роб Халфорд?
– О, може да се изброява до безкрай…Като почнем от покойния Леми Килмистър от „Моторхед“, също така (за съжаление) покойния Рони Джеймс Дио, през киселия и самовлюбен Аксел Роуз, вече споменатия Ози Озбърн, когото Роб неведнъж е замествал в „Блек Сабат“, когато Ози е бил… хм… неразположен (разбирай – по всяка вероятност предрусал и пиян на кирка), та чак до Лейди Гага, на която, оказва се, Богът на Метъла е голям фен (!) и дори би му се искало да направят съвместен проект (!!!).
Сега като се замисля, в книгата просто няма слаби моменти, които да ти се прииска да разлистиш припряно, докато стигнеш до „интересната част“. Понеже „Изповед“ е интересна на 101%
– С какво този човек би бил интересен за читателите, без те да слушат метъл и „Джудас Прийст“ конкретно?
– Роб Халфорд, освен че е емблематична фигура за музиката като цяло и метъла в частност, е и първият, който се осмели да си признае, че е гей. Терзанията му като юноша, притесненията как би могъл да навреди на имиджа на групата, ако хомосексуалността му стане общо достояние, походите му по обществени тоалетни и паркчета в търсене на сродна душа (и плът) – по тъмно, потайно, като престъпник… мисля, че дори хората с нормална сексуална ориентация ще се трогнат от описаните с доста големи подробности премеждия.
Лично за мен, а смятам и за останалите читатели, бе доста интересно да разбера, че личността Роб Халфорд, която досега бях смятал за непоклатим Бог на Метъла, стоящ на своя пиедестал някъде високо в небесата, всъщност е обикновен човек и нищо човешко не му е чуждо. Най-изненадан бях от огромното количество самоирония и великолепното чувство за хумор, с което е пропита книгата. Досега, когато някой ми излезеше с клишето, че британците, видите ли, нямали чувство за хумор, винаги контрирах с имената на П. Г. Удхаус и Джером К. Джером. Вече смело и безотговорно ще прибавям и това на Робърт Джон Артър Халфорд
