Начало / Автори / Автомивка

Автомивка

Grandfather and grandchild holding hands

Иван ГОЛЕВ

Това лято с внука ни Крис се случиха две неща – прекара повечето време на море и стана Спайдърмен.

За първото трябва да е благодарен на ковид-истерията, която изпрати баща му на борсата. А до второто израсна сам – все пак гони третата си година.

Сезонът за Крис започна ударно. Още на откриването му в къмпинга той се качи на сцената да помага с китарата си на Милена Славова, щото нейният екип нещо се помайваше. Малко уточнение: първо не искаше да се качи, а после – след бурните аплаузи – да слезе. Наложи се да свири и на бис. Не знам след време кой ще е по-горд, че е бил на една сцена с другия – Крис или Милена.

Снимките и филмчетата, които майка му ни пращаше, ни държаха в течение на неговия делник. Пред очите ни стана црън като цигане, а косата му изсветля. Засипваше си корема с пясък на плажа, щъкаше между бунгалата и караваните, забавляваше каките. Скачаше на батут, плуваше с пояс, търчеше с Ема, Алис и Ивайла, промушваше се през дупките на Бегликташ, гледаше залеза. Майка му му купи една спайдърменска пижама и той не искаше да я съблече, а крачеше с отмерена крачка по тревата, гледаше мръсно и току пускаше мрежи срещу лошите с наполовина свити пръсти.

Рядко му чувах гласчето по телефона – все с нещо беше зает, най-много да креснеше набързо едно „Деде!” и пак да хукнеше по своите неотложни ангажименти.

Слава Богу, в един от редките им гастроли в столицата ми го оставиха за няколко часа.

Излизаме в гората отсреща и поемаме към площадката с успоредката. По пътя му показвам падналите дървета. Той ги оглежда професионално, а когато се уморявам да го правя, посочва с пръст поредното и ми напомня:

–  Паднало дърво.

Държа го, докато помпа мускули на успоредката, катери се по тръбното кълбо – изобщо правим хубава тренировка. Отнякъде се появява един пъргав дядка и почва да се набира на лоста между две дървета. После се приближава до нас и пита Крис:

– Как се казваш?

Крис строго мълчи. Как ли пък ще му каже! Дядката се засмива с разбиране и се отдалечава. Малко по-късно повторно го срещаме на алеята. Крис само стисва по-здраво ръката ми и отминаваме. Вкъщи, додето чакаме майка му, а той яде бисквита, си припомняме разходката. Викам му:

– Нали пак ще дойдеш, деде? Пак ще отидем на площадката, ще броим падналите дървета… – Крис важно кима. – А ако се появи оня дядка, НЯМА да му кажем как се казваш. Айде чупката!

Крис се залива от смях.

Тримата отново са за малко в София и дъщеря ми и зет ми решават да отидат вечерта на протестите. Обучават Крис какво да вика. Гледам го на видеото как повтаря „ус-тав-ка”, с ударението на „у”. Готов е, ще ги смъкне от раз тия боклуци! Следобед ляга да поспи, както е редно преди битка.

Междувременно им се обаждам и ги предупреждавам да не вземат случайно водния пистолет на Крис, че предния ден имало задържани заради това свирепо оръжие за масово поразяване. Ще ми се да добавя изобщо да внимават с целия тоя униформен башибозук, докаран от изтрещелите им шефове с бусове от кукуруза, но им го спестявам. Имат глави на раменете си.

Когато Крис се събужда, майка му пак го пита:

– И какво ще викаме сега?

Крис е още сънен, гледа свъсено и се мъчи да си спомни. Как беше тая пуста дума? Накрая се сеща и изрича облекчен:

– Автомивка!

Право е детето. Какво значи оставка? Директно всички под строй вън – и към въртящите се четки. Първо дезинфекция на тeзи цървули, после – където им е мястото!

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

443e9b3fa92eced87c547cd5152aeaa9

Защо зорлем превръщаме децата си в зомбита?

Иван ГОЛЕВ И кво прайм ся? Какви пак ги дъвчем? След десетилетия сравнително успешни опити …