Начало / Интервюта / Лорънс Озбърн: Да пиша за „англосферата“ е вид самоанализ

Лорънс Озбърн: Да пиша за „англосферата“ е вид самоанализ

„Прелестни и хищни“ е една от находките на 2020-а

lawrence1

Романът на британския писател Лорънс Озбърн „Прелестни и хищни“ е една от находките на 2020. Кой да предположи, че зад това странно заглавие се крие проза, която отначало омайва с лежерност и поетичност, а накрая се превръща в режещ с психологизма и ерудицията си трилър. Сравняват Лорънс Озбърн с Греъм Грийн, но той е в пъти по-колоритен и както ще се убедите от това интервю, твърде свободолюбив. Неговата история разказва за две богати млади жени − американка и британка, които в приумица да спасят един сирийски бежанец, сами стават жертва на сбърканите си добродетели и най-вече на класата, която ги е направила такива − прелестни и хищни. Впечатлени от необикновения развой на сюжета и чудесния стил на тази книга, изпратихме няколко въпроса на автора.

– Господин Озбърн, българските читатели за пръв път се срещат с вашето творчество. Разкажете ни как започнахте да пишете?

– Започнах като журналист и живеех дълги години в Лос Анджелис и Ню Йорк. Първите ми творби не бяха художествена литература, писал съм книги дори за индустрията на глобалния туризъм – The Naked Tourist („Голият турист“) и за живота си в Банкок Bangkok Days („Дните в Банкок“). Написах първия си роман The Forgiven („Простеното“) на 50 години, въпреки че отне доста време, докато излезе. Оттогава съм издал още пет романа и една беседа за алкохолно пътешествие в ислямския свят. The Wet and the Dry („Сухото и мокрото“). Мога да кажа, че журналистиката ме отведе на места, които иначе не бих видял. The Forgiven например започна като статия за „Ню Йорк Таймс“, за ловци на вкаменелости в отдалечените пустинни села на Мароко. Едва ли щях да открия този малък свят без журналистиката.

– Вие сте преминали през университетите на Харвард и Кеймбридж, съзнателно ли ги избрахте и как тяхната школа се отрази на кариерата ви?

– Исках да уча литература, когато бях на 20 г. и преследвах тази мечта до първата си година на магистър в Харвард. За мое учудване, тогава осъзнах, че като цяло ненавиждам академичния живот. Влюбих се в чилийка, която ме убеди да се преместя в Париж. Това предизвика дива криза, защото за ужас на моите родители напуснах обещаващата си кариера и избягах в Париж. За съжаление, момичето не дойде с мен. Това беше самотно бягство и после всичко тръгна надолу.

– Действието на „Прелестни и хищни“ се развива на гръцкия остров Хидра. Как открихте това място, нали не e заради Ленард Коен, на когото също е било любимо?

– Не! Въпреки че обичам Ленард Коен. Всъщност беше поредната журналистическа задача: трябваше да отида в Хидра, за да се срещна с големия гръцки арт милиардер Дакис Йоанис, който е домакин на ежегоден фестивал на изкуствата. Неговата яхта е по дизайн на Джеф Кунс (бивш съпруг на Чичолина, смятан за най-скъпият жив художник; наричат го „Краля на кича“. Б. р.). Така се озовах там, гълтах питиета на яхтата на Кунс и ходих на дълга разходка с Дакис, за да посетим на скалите една от творческите работилници, които той спонсорира. Останах за кратко и се срещнах с всички „красиви хора“, които отсядат на Хидра цяло лято. Повечето са от Ню Йорк и Атина. Географски и социално мястото ми се стори прекрасно, и предразполагащо към ироничен поглед, особено заради гръцката икономическа криза, която беше в разгара си.

low

– Много пластове съдържа вашата книга, но кой е водещият – съдбата на един сирийски бежанец, или на богатата класа, която хуква да го спасява и към която принадлежат двете главни героини?

– Предполагам, че исках преди всичко да опиша приятелството между две млади жени. Това е въпрос, който ме интересува – той присъства и в новия ми роман The Glass Kingdom. Висшето общество на „англосферата“ също ме засяга − нещо като вид самоанализ.

– Разбрахме, че сега живеете в Банкок, бихте ли се върнали в Европа и какво мислите за Брекзит?

– Така или иначе прекарвам доста време в Европа. А за Брекзит − гласувах да останем в Европейския съюз, въпреки че не може да отречем − той наистина е в криза.

– Знаете ли нещо за България?

– Един от най-добрите ми приятели е българският режисьор Константин Божанов. Запознахме се в Ню Йорк преди години. Освен че сме съучастници в епични запои с вино, той често идва в Банкок. А с изключение на Румъния, вашата е единствената държава в Европа, която все още не съм посетил. Непременно ще дойда!

Въпросите зададе Людмила Еленкова
Превод от английски Кристина Цонева

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Ivan Stankov-2

Иван Станков: В книгата „Вечерна сватба“ емигрирах сто години назад

За сборника с разкази „Вечерна сватба“ говорим с писателя Иван Станков – професор по българска …