Лира Литературно-рекламна Агенция
„Прелестни и хищни“ е една от находките на 2020-а
Романът на британския писател Лорънс Озбърн „Прелестни и хищни“ е една от находките на 2020. Кой да предположи, че зад това странно заглавие се крие проза, която отначало омайва с лежерност и поетичност, а накрая се превръща в режещ с психологизма и ерудицията си трилър. Сравняват Лорънс Озбърн с Греъм Грийн, но той е в пъти по-колоритен и както ще се убедите от това интервю, твърде свободолюбив. Неговата история разказва за две богати млади жени − американка и британка, които в приумица да спасят един сирийски бежанец, сами стават жертва на сбърканите си добродетели и най-вече на класата, която ги е направила такива − прелестни и хищни. Впечатлени от необикновения развой на сюжета и чудесния стил на тази книга, изпратихме няколко въпроса на автора.
– Господин Озбърн, българските читатели за пръв път се срещат с вашето творчество. Разкажете ни как започнахте да пишете?
– Започнах като журналист и живеех дълги години в Лос Анджелис и Ню Йорк. Първите ми творби не бяха художествена литература, писал съм книги дори за индустрията на глобалния туризъм – The Naked Tourist („Голият турист“) и за живота си в Банкок Bangkok Days („Дните в Банкок“). Написах първия си роман The Forgiven („Простеното“) на 50 години, въпреки че отне доста време, докато излезе. Оттогава съм издал още пет романа и една беседа за алкохолно пътешествие в ислямския свят. The Wet and the Dry („Сухото и мокрото“). Мога да кажа, че журналистиката ме отведе на места, които иначе не бих видял. The Forgiven например започна като статия за „Ню Йорк Таймс“, за ловци на вкаменелости в отдалечените пустинни села на Мароко. Едва ли щях да открия този малък свят без журналистиката.
– Вие сте преминали през университетите на Харвард и Кеймбридж, съзнателно ли ги избрахте и как тяхната школа се отрази на кариерата ви?
– Исках да уча литература, когато бях на 20 г. и преследвах тази мечта до първата си година на магистър в Харвард. За мое учудване, тогава осъзнах, че като цяло ненавиждам академичния живот. Влюбих се в чилийка, която ме убеди да се преместя в Париж. Това предизвика дива криза, защото за ужас на моите родители напуснах обещаващата си кариера и избягах в Париж. За съжаление, момичето не дойде с мен. Това беше самотно бягство и после всичко тръгна надолу.
– Действието на „Прелестни и хищни“ се развива на гръцкия остров Хидра. Как открихте това място, нали не e заради Ленард Коен, на когото също е било любимо?
– Не! Въпреки че обичам Ленард Коен. Всъщност беше поредната журналистическа задача: трябваше да отида в Хидра, за да се срещна с големия гръцки арт милиардер Дакис Йоанис, който е домакин на ежегоден фестивал на изкуствата. Неговата яхта е по дизайн на Джеф Кунс (бивш съпруг на Чичолина, смятан за най-скъпият жив художник; наричат го „Краля на кича“. Б. р.). Така се озовах там, гълтах питиета на яхтата на Кунс и ходих на дълга разходка с Дакис, за да посетим на скалите една от творческите работилници, които той спонсорира. Останах за кратко и се срещнах с всички „красиви хора“, които отсядат на Хидра цяло лято. Повечето са от Ню Йорк и Атина. Географски и социално мястото ми се стори прекрасно, и предразполагащо към ироничен поглед, особено заради гръцката икономическа криза, която беше в разгара си.
– Много пластове съдържа вашата книга, но кой е водещият – съдбата на един сирийски бежанец, или на богатата класа, която хуква да го спасява и към която принадлежат двете главни героини?
– Предполагам, че исках преди всичко да опиша приятелството между две млади жени. Това е въпрос, който ме интересува – той присъства и в новия ми роман The Glass Kingdom. Висшето общество на „англосферата“ също ме засяга − нещо като вид самоанализ.
– Разбрахме, че сега живеете в Банкок, бихте ли се върнали в Европа и какво мислите за Брекзит?
– Така или иначе прекарвам доста време в Европа. А за Брекзит − гласувах да останем в Европейския съюз, въпреки че не може да отречем − той наистина е в криза.
– Знаете ли нещо за България?
– Един от най-добрите ми приятели е българският режисьор Константин Божанов. Запознахме се в Ню Йорк преди години. Освен че сме съучастници в епични запои с вино, той често идва в Банкок. А с изключение на Румъния, вашата е единствената държава в Европа, която все още не съм посетил. Непременно ще дойда!
