Начало / Интервюта / Боян Биолчев: В рая пишат графоманите

Боян Биолчев: В рая пишат графоманите

Едно чудесно лятно интервю с проф. Боян Биолчев около новия му сборник с разкази

bb

След като миналата година той грабна „Награда Хеликон“ с романа си „Преселението„, търся повод отново да си поговорим, защото всяка негова дума има особена тежест. И така, от другия край на България бързо долетяха отговорите на писателя за „Ако можеха да ни чуят“ – книга, с която човек си струва да осъмне.

– Господин Биолчев, разбрах че сте в любимото си Резово. Пишете ли на спокойствие в това райско кътче, или и то стана част от „бетономорието“?

– Липсата на плаж спаси Резово от бетона. А и бетонни глави рядко идват в селото. Спокойствието е като съставка на въздуха тука. Но често то се преплита със сладостна ленивост. В общи линии аз трудно пиша в „райски места“. А и самата схватка с нова книга си е по-близо до ада. В рая пишат предимно графоманите.

– Наскоро излезе сборник с разкази, който включва творби от предишните ви книги. Хора, които не са ги чели, определено ще се зарадват на това напомняне за стойностна литература. Защо решихте, че сега им е времето?

– Въпрос на хрумване, на миг. Защото става дума за подборка на разкази, писани от пристъпването ми в художествения наркотик, та до последния миг. Просто се получи една естествена нишка, една тема, която не ме е напускала през цялото това време. Книгата дойде сама. И изобщо, книга с цезарово сечение не се ражда.

– Да търсим ли заигравка в заглавието „Ако можеха да ни чуят“ с Йовковите разкази от „Ако можеха да говорят“?

– Това не е заигравка, а преклонение пред един изключителен ваятел на словото.

Точно по време на пандемията доста се разми представата кой е идиот и кой запазва здравия си разум. Не можем да преминем през нещо, ако то не ни позволи. Човечеството се е запазило, защото е отстоявало себе си на място. Не то е преминавало през премеждията, а те са си отивали, когато решат

– А защо повечето истории във вашия сборник са разположени в гората, или в кръчмата, и героите им са предимно мъже?

– Отговорът е лесен – защото героите са живите същества, растения и животни, а човекът е страничен наблюдател. Казвам човекът. И двата пола се събират в него равнопоставено. А и не пиша истанбулска конвенция, а български разкази. Защо в гората? Ами животните са предимно там. А защо в кръчмата – защото там пък можеш да чуеш невероятни истории и монументални глупости, а според мене писателят има нужда и от двете.

– Мнозина виждат днес началото на апокалипсис покрай пандемията с коронавируса. Един „идиот“ от разказа ви „Ноев ковчег“ за тази цел дори си купува камила. Как да преминем през всичко, което ни заобикаля?

– Точно по време на пандемията доста се разми представата кой е идиот и кой запазва здравия си разум. Не можем да преминем през нещо, ако то не ни позволи. Човечеството се е запазило, защото е отстоявало себе си на място. Не то е преминавало през премеждията, а те са си отивали, когато решат – може би отегчени от градивния ни инат или пък за да не се признаят за победени.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

642977_b

„Мъжете си падат по кучки“ – защо?

Повече от десет години книгата на Шери Аргов привлича читатели  От днешна гледна точка този …