Начало / Интервюта / Боян Биолчев: В рая пишат графоманите

Боян Биолчев: В рая пишат графоманите

Едно чудесно лятно интервю с проф. Боян Биолчев около новия му сборник с разкази

bb

След като миналата година той грабна „Награда Хеликон“ с романа си „Преселението„, търся повод отново да си поговорим, защото всяка негова дума има особена тежест. И така, от другия край на България бързо долетяха отговорите на писателя за „Ако можеха да ни чуят“ – книга, с която човек си струва да осъмне.

– Господин Биолчев, разбрах че сте в любимото си Резово. Пишете ли на спокойствие в това райско кътче, или и то стана част от „бетономорието“?

– Липсата на плаж спаси Резово от бетона. А и бетонни глави рядко идват в селото. Спокойствието е като съставка на въздуха тука. Но често то се преплита със сладостна ленивост. В общи линии аз трудно пиша в „райски места“. А и самата схватка с нова книга си е по-близо до ада. В рая пишат предимно графоманите.

– Наскоро излезе сборник с разкази, който включва творби от предишните ви книги. Хора, които не са ги чели, определено ще се зарадват на това напомняне за стойностна литература. Защо решихте, че сега им е времето?

– Въпрос на хрумване, на миг. Защото става дума за подборка на разкази, писани от пристъпването ми в художествения наркотик, та до последния миг. Просто се получи една естествена нишка, една тема, която не ме е напускала през цялото това време. Книгата дойде сама. И изобщо, книга с цезарово сечение не се ражда.

– Да търсим ли заигравка в заглавието „Ако можеха да ни чуят“ с Йовковите разкази от „Ако можеха да говорят“?

– Това не е заигравка, а преклонение пред един изключителен ваятел на словото.

Точно по време на пандемията доста се разми представата кой е идиот и кой запазва здравия си разум. Не можем да преминем през нещо, ако то не ни позволи. Човечеството се е запазило, защото е отстоявало себе си на място. Не то е преминавало през премеждията, а те са си отивали, когато решат

– А защо повечето истории във вашия сборник са разположени в гората, или в кръчмата, и героите им са предимно мъже?

– Отговорът е лесен – защото героите са живите същества, растения и животни, а човекът е страничен наблюдател. Казвам човекът. И двата пола се събират в него равнопоставено. А и не пиша истанбулска конвенция, а български разкази. Защо в гората? Ами животните са предимно там. А защо в кръчмата – защото там пък можеш да чуеш невероятни истории и монументални глупости, а според мене писателят има нужда и от двете.

– Мнозина виждат днес началото на апокалипсис покрай пандемията с коронавируса. Един „идиот“ от разказа ви „Ноев ковчег“ за тази цел дори си купува камила. Как да преминем през всичко, което ни заобикаля?

– Точно по време на пандемията доста се разми представата кой е идиот и кой запазва здравия си разум. Не можем да преминем през нещо, ако то не ни позволи. Човечеството се е запазило, защото е отстоявало себе си на място. Не то е преминавало през премеждията, а те са си отивали, когато решат – може би отегчени от градивния ни инат или пък за да не се признаят за победени.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Прочетете още

unnamed

Петър Стоянович: „Галеници сме на битие, което все по-малко оплождаме с духовност“

Безмилостната ирония е противоотрова срещу героизацията, казва още той Спомените на проф. Петър Стоянович са …