Лира Литературно-рекламна Агенция
Роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч и завършил Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Димитър Димов е един от най-четените, известни и обичани български писатели, оставили ярката си следа на картата на световната литературна история. Книгите му „Тютюн“, „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“ са добре познати както у нас, така и в редица страни по света. Слабо известен факт е, че произведенията му са преведени на много и различни езици, като само романът „Тютюн“ се радва на пълен превод на 18 езика, сред които немски, руски, латвийски, румънски, унгарски, чешки, китайски, испански, френски, гръцки, турски, хърватски, словенски, монголски и японски език.
По повод 110-тата годишнина от рождението на Димов през 2019 г. бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. Първият носител на единствената награда, за която се състезават едновременно български и чуждестранни европейски автори, е френският писател Жером Ферари с романа „Проповед за падането на Рим“ (изд. „Факел Експрес“), за която французинът печели и престижния „Гонкур“ през 2012 г.
Петимата номнирани за Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“ през 2020 г. са българинът Венцислав Божинов с романа „Белези“ (изд. „Рива“), холандецът Джамал Уариаши с „Глад“ (изд. „Колибри“), хърватката от български произход Дубравка Угрешич с „Лисица“ (изд. „Колибри“), българинът Момчил Николов с „Чекмо“ (изд. „Сиела“) и французинът Франсоа-Анри Дезерабл с „Някой си господин Пекелни“ (изд. „Аквариус“). По-късно през тази година ще бъде обявено и името на победителя.
Ето някои негови незабравими редове:
„Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”
„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”
„Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена.“
„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“
„С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
„Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя, докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията…”
„…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите ù.”
„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”
„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
