Лира Литературно-рекламна Агенция
Предлагаме ви панацея от друг свят − света на литературата
Присъщо ни е да се страхуваме, но по-присъщо ни е да четем. Да търсим, да се възторгваме, да се съмняваме, да знаем какво да очакваме. И ако на страха реагираме инстинктивно, като защита срещу една колкото невидима, толкова и осезаема заплаха, автори от различни жанрове и епохи отдавна използват въображението, защото то се оказва безпогрешно огледало на човешката психика. Дори никой да не е допускал мащаба на паниката, предизвикана от коронавируса COVID-19, или някой целенасочено да е планирал ступора, в който ще попаднат отделни хора и цели индустрии, написаното остава. Вглеждаме се в него с надежда, че книгите съдържат панацея от друг свят − светът на литературата, а той е ако не истински, поне по-щадящ.
Стане ли дума за злото като глобална епидемия, първата книга, която веднага се изправя, е „Чумата“ на Албер Камю. Писана през 1947-а, десет години преди да връчат на писателя Нобелова награда за литература, днес творбата му се търси като топъл хляб, докато светът пламти от тревога покрай коронавируса. Подобен беше случая с „Парижката света Богородица“ на Юго, след пожара на едноименната катедрала миналата пролет. В романа на Камю чумата, върлуваща в алжирски град, е равнозначна на фашизма, който без милост унищожава всичко скъпо за хората.
Почти по същото време (1945 г.) в България писателят Димитър Димов пише романа „Осъдени души“. Там невъзможната любов между англичанката Фани Хорн и йезуита отец Ередия разцъфва на фона на Испанската гражданска война в лагер с болни от тиф. Авторът поставя знак за равенство между разума на жената, замъглен от морфин, с този на свещеника, скован от догми, във вид на спотаена страст насред войната. Въпреки драматизма на книгата, тя остава като една от най-красивите любовни истории в нашата литература.
През осемдесетте години Габриел Гарсия Маркес, вече превалил половин век от своя живот, и вкусил славата на „Сто години самота“, създава „Любов по време на холера“. Прочутият колумбиец прави равносметка за себе си, вплитайки съдбите на двама мъже и една жена във фатален триъгълник. Въпросът е с кого си струва да живееш – с онзи, който може да изцели цял град от холера, но да задуши всяко чувство, или с другия, чието присъствие е като дълга, мъчителна и уви, сладка болест. Маркес съпоставя романтичния идеал и суровата реалност, болката и старостта, за да ни разкаже приказка за любов, невинна като самото детство.
Не можем да подминем позатихналата, но все така актуална вълна на младежките романи от наше време, в жанра на така наречения сиклит (идва от английското sick – болен). Избираме книга, която сякаш е писана за днешната ситуация – „На пет стъпки от теб“ от Рейчъл Липинкот, Мики Доутри и Тобаяс Яконис. Тук стои въпросът: филмът или книгата? Всъщност не, не стои… Винаги книгата! Ако някой се чуди защо сред класиците намесваме тийн история, нека проумее неизбежността на положението на двама младежи, които се харесват, но болестта им – муковисцидоза, налага да стоят на разстояние един от друг. От тази близост зависят функциите на белите им дробове, като метафората с дишането е много по-дълбока.
Отнася се до желанията, до импулсивните връзки, които не е зле да се научим да овладяваме с мъничко дисциплина. И вместо да се фиксираме върху страданията в книгите, нека вземем ценните качества, с които героите им ги преодоляват.
