Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Преди 3 години, в един труден за мен момент, съдбата ми протегна ръка, като ми даде да редактирам „Към себе си” на Марк Аврелий за „Хеликон”. Признавам без бой – до този момент бях чел само фрагменти от него, спорадично и откъслечно. Но тогава, потопен в пряката задача, се усетих като понесен на криле – толкова силно ми въздействаха неговите прости, ясни и необорими наблюдения за всичко, свързано с човека. И уж той се обръщаше към СЕБЕ СИ, но бях сигурен, че през бездната на вековете се обръща КЪМ МЕН.
„Бездната на вековете” ли казах? Глупости! Величието на мислители като него се състои в това, че те не спират да живеят във всяко време, истинни са винаги. Както небето е небе, независимо от смяната на датите (неговата рождена е 26 април 121 г.) и търкалянето на календара долу в ниското, така и те, във висотата на своята всеобемаща мъдрост, са били, са и ще бъдат вовеки.
В едно съм сигурен – наред с Бог, науката и близките ми хора, и Марк Аврелий ми помогна да продължа по пътя си. Амин!
Никога няма да ни се случи нещо, което не можем да понесем.
Прави всяко нещо в живота си, сякаш това ще бъде последното, което ще направиш. И не забравяй, че това, което ще направиш днес, ще ехти завинаги във вечността.
Когато се събудите сутрин, помислете каква ценна привилегия е да сте жив – да дишате, да мислите, да се радвате, да обичате.
Нашият живот е такъв, какъвто го правят нашите мисли.
Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме, е гледна точка, не е истина.
Често съм се чудил как става така, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора, но все пак отдава по-малко значение на собственото мнение за себе си, отколкото на мнението на другите.
Изкуството да живееш прилича по-скоро на борба, отколкото на танц – то е да се изправиш пред нещо непредвидимо и да не му позволиш да те събори!
Погледни навътре в себе си. Там е изворът на доброто. И той няма да пресъхне, докато не спираш да копаеш.
Дните ти на този свят са преброени. Разтвори широко прозорците на душата си и пусни вътре слънчевите лъчи. Направи го веднага, защото скоро слънцето ще залезе и ти ще залезеш заедно с него.
В крайна сметка всичко в живота се случва точно така, както е трябвало да се случи. Просто трябва внимателно да наблюдаваш, за да разбереш това.
Хората са родени, за да си помагат един на друг, както ръката помага на ръката, кракът на крака и горната челюст на долната.
Най-презреният вид малодушие – това е жалостта към самия себе си.
Нужно е всяка сутрин да си казваме: днес ме очакват срещи с глупак, наглец, грубиян, мошеник.
Ако знаеше от какъв извор текат хорските съждения и оценки, то би престанал да се стремиш към тяхното одобрение и похвали.
След като си направил някому добро и то е донесло полза, защо, като някой безумец, очакваш за стореното да получиш и похвали?
Истинският начин да отмъстиш на врага си е като не приличаш на него.
Колкото повече човек обича себе си, толкова по-силно зависи от мнението на околните.
Проблемът е в това, че като не рискуваме, ние рискуваме стократно повече.
Не от смъртта трябва да се бои човек, а от това никога да не започне да живее.
Задачата в живота не е да си на страната болшинството, а да живееш съгласно вътрешния си, осъзнаван от теб самия закон.
Винаги върви по най-краткия път. Най-краткият път е в съгласие с Природата.
Светът е промяна, животът – възприятие.
Трябва да има време да се говори и време да се мълчи. Но не бива да има време да се дрънка.
Несправедливостта невинаги е свързана с някакво действие: често пъти тя се състои тъкмо в бездействието.
Нека делата ти бъдат такива, каквито би искал да си ги спомниш в залеза на живота си.
